Кирилометодикон - хранилище за дигитални ресурси

Разказ за намирането и пренасянето на мощите на св. Климент Римски в Рим. Един от най-значимите латински извори за живота и делото на светите братя Кирил и Методий. Наречен е Италианска легенда от видния чешки филолог и историограф Йозеф Добровски. Италианската легенда е заключителната трета част от трилогия, посветена на живота, делата и откриването на мощите на св. Климент Римски. Среща се и названието Римска легенда.

Текст с компилативен характер за дейността на Кирил и Методий във Велика Моравия. Съставителят не е пряк свидетел на описваните събития, а ползва по-стари кирилометодиевски извори. Съдържа сведения за покръстването на чешкия княз Борживой от Методий, за временното му отстраняване от престола и др.

Написана по време на разцвета на чешката култура при управлението на Карл IV (1347-1378). Авторът, вероятно от чешки или моравски произход, може би е използвал Кристиановата легенда, хрониката на Мартин Опавски, легенди за св. Людмила и св. Вацлав. Акцентът е върху мисията на Кирил и Методий във Велика Моравия и Чехия.

Моравската легенда е агиографски текст с компилативен характер, създаден въз основа на по-ранни извори. В по-голямата си част е преработка на Италианската легенда, друг неин източник е Кристиановата легенда. Съдържа сведения за ранните години от живота на Константин-Кирил, за мисията при хазарите, за чудодейното откриване на мощите на св. Климент Римски в Херсон, за покръстването на българите, за епископския сан на Константин, за дейността на Методий като архиепископ във Велика Моравия и др.

Анастасий Библиотекар изпраща на император Карл съчиненията на Дионисий Ареопагит, преведени на латински от Джон Скот, като добавя бележки, взети от тълкуватели гърци, а и от себе си.

Кратко по обем писмо, в което папа Йоан VIII нарежда на Залцбургския архиепископ Адалвин да съдейства на „нашия брат Методий“ да заеме отново своята архиепископска катедра.

Писмо на папа Йоан VIII до Анон, епископ на Фрайзинген (854-875), с което му заповядва да се яви през септември 873 г. в Рим заради обидите, които е нанесъл на панонския архиепископ Методий.

Папа Йоан VIII нарежда на епископ Павел Анконски да се обърне към германския крал Лудвиг (или Людовик) Немски и да се противопостави на опитите на Адалвин и Херманрих да започнат съдебен процес срещу „нашия епископ Методий“.

В писмото си папа Йоан VIII упреква епископа на Пасау Херманрих (или Хермерих) за наказанията и униженията, на които бил подложил архиепископ Методий и го заплашва с отлъчване от Христовите тайни.

В края на 870 г. папа Адриан II назначава Методий за архиепископ на Панония. В края на годината на събор в Бавария Методий, в присъствието на крал Лудвиг Немски, е лишен от своята катедра и хвърлен в затвор без знанието на папата. В писмото папа Йоан VIII увещава Карломан да позволи на Методий да изпълнява свободно епископските си функции.

В писмото папа Йоан VIII обяснява на крал Лудвиг (или Людовик) Немски, че диоцезът Панония от стари времена е подчинен на Апостолическия престол, като по този начин го упреква за своеволията на немското духовенство срещу Методий.

Описание на мисионерската дейност на Залцбургските архиепископи в Каринтия и Панония през VIII и IX в. Текстът е запазен в тринадесет преписа, повечето от които от XII и XIII в. Авторът си е поставил за цел да докаже, че немските архиепископи имат историческо право на духовна власт в Панония, както и че Методий незаконно е бил назначен за архиепископ.

Списък на живите и покойните монаси от Райхенау (Nomina vivorum et defunctorum fratrum Insulanensium). В списъка на живите монаси са вписани имената на тогавашния абат Ебербалд, както и на бившия Хейто. Непосредствено след тях са вписани имената на Методий, Игнат, Леон, Йоаким, Лазар и Симеон. Поменикът е най-ранното документално свидетелство за монашеското име на Константин Философ.