Първата обща кирило-методиевска библиография (нататък КМБ) е дело на Григорий Илински и излиза през 1934 г. като издание на Българската академия на науките - Г. А. Ильинский. Опыт систематической кирилло-мефодьевской библиографии. София 1934). Трудът на руския учен е допълнен, редактиран и подготвен за печат в България от българските филолози Михаил Попруженко и Стоян Романски. С появата на библиографията на Г. Илински се легитимира обособяването на специална широка интердисциплинарна област в европейската хуманитаристика, която изследва Кирило-Методиевото дело и кирило-методиевските традиции, като прилага методите на различни научни дисциплини.
През следващите десетилетия са публикувани още три общи кирило-методиевски библиографии(М. Попруженко, Ст. Романски. Кирилометодиевска библиография за 1934–1940 год. София, 1942; И. Е. Mожаева. Библиография по кирилло-мефодиевской проблематике. 1945–1974 гг. Москва, 1980; И. Дуйчев, А. Кирмагова, А. Паунова. Кирилометодиевска библиография. 1940–1980. София 1983). От 1980 г. събирането, обработването и издаването на обща КМБ се осъществява от Кирило-Методиевския научен център при Българската академия на науките (нататък КМНЦ). Той продължава дейността на възстановената през 1971 г. Кирило-Методиевска комисия при Българската академия на науките, в която се поставя началото на системното събиране на библиографията. В Центъра са подготвени двe библиографии с описанията на българските публикации за периода 1846–1944 г., които не са отразени в библиографиите на Г. Илински и на М. Попруженко–Ст. Романски (В. Желязкова, Н. Зафирова. Българска кирило-методиевска библиография. 1846–1934 г – В: Кирило-Методиевска библиография. 1516–1934. Ред. Св. Николова. София, 2003, с. 419–685; В. Желязкова, Н. Зафирова. Българска кирило-методиевска библиография. 1935–1944 г. – В: Кирило-Методиевска библиография. 1934–1944. Ред. Св. Николова. София 2010, с. 203–389).
През 2000 г. е изградена електронната библиографска база данни на КМНЦ, която съдържа библиографските записи на около 35 000 публикации, издадени след 1940 г. За автоматизацията е избран програмният продукт CDS/ISIS (Computerized Documentation System – Integrated Set for Information Systems), поддържан и разпространяван от ЮНЕСКО. От 2016 г. в КМНЦ се работа по проект за конвертиране на библиографските записи във формат MARC 21 (Machine-Readable Cataloguing). Партньори на КМНЦ в този проект са: Централната библиотека на Българската академия на науките (ЦБ БАН) и Националната академична библиотечно-информационна система (НАБИС), които работят с MARC 21 в средата на интегрираната библиотечна система ALEPH 500. Вследствие на успешната конверсия базата данни „Кирило-Методиевска библиография“ е представена на платформата ALEPH 500 на ЦБ БАН като самостоятелен ресурс, авторските права над който принадлежат на КМНЦ. Системата разполага с богати възможности за разширено търсене по всички елементи от библиографския запис.