Сбирката от славянски ръкописи, съхранявана в Научния архив на БАН, е една от най-ценните в България. Формирането ѝ започва в средата на ХІХ в., когато в новосъздаденото Българското книжовно дружество започват да постъпват дарения от отделни лица и институти. Днес тя включва 118 български и сръбски ръкописи и фрагменти от ХІ до ХІХ в., писани на пергамент и хартия. Най-голям е броят на ръкописите от ХІV в., както и на тези от края на ХV и целия ХVІ в.
По своя тип ръкописите са най-разнообразни – библейски и богослужебни книги, пролози, патерици, творения на църковните писатели, сборници и дамаскини. Колекцията съдържа и някои ръкописни книги от възрожденската епоха – лекарственици, учебни помагала, песнопойки и др.
Ръкописите от Научния архив на БАН имат важно значение за изучаването на славянската езикова, литературна и културна история. Изключително ценни са Битолският триод от ХІІ в, Софийският псалтир (Софийски песнивец или Песнивец на цар Иван-Александър) от 1337 г., Паренесисът на Ефрем Сирин от 1352 г., Словата на Григорий Богослов с предисловие и с тълкования от Никита Ираклийски от ХІV-ХV в., Празничен миней № 23 от началото на ХV в., Троянския дамаскин от втората половина на ХVІІ в. и др.
Ръкописите от Научния архив на БАН съдържат важни оригинални и преводни произведия на старобългарската литература като жития и служби на Константин-Кирил Философ, Йоан Рилски, Георги Нови Софийски, Климент Римски и др., преписи от слова от Йоан Златоуст, Григорий Палама, Ефрем Сирин, Анастасий Синайски, Григорий Ниски и други византийски писатели.
Дигиталната колекция включва всички ръкописи и фрагменти от сбирката, а общият брой на дигитализираните кадри е над 18 000. При описанието на ръкописите сме се опирали на „Описа на славянските ръкописи в библиотеката на Българската Академия на науките“, изготвен през 1969 г. от Хр. Кодов, като във всички случаи метаданните съдържат препратка към този опис. Поради тази причина съдържанието на отделните ръкописи е описано максимално кратко.