Кирилометодикон - хранилище за дигитални ресурси

Опис 1. Раздел 3. Творческа дейност – статии, съобщения, рецензии, студии, монографии. 1. За старобългарската литература и писатели. А. е. 22

Боню Ангелов

Въпроси на старобългарската литература

Монографичен корпус от статии.

Отбелязаната крайна дата е 1970 г. Отделните статии са писани през 50-те и 60-те години на XX в. и са обединени през 1970 г. в монографичния корпус с цел публикуване.

София

Сборник от 14 отделни статии, обединени от обща тема, насочена към изследване на проблемите на старобългарската литература. Състои се от 268 листа, машинопис и ръкопис. Старобългарският текст се предава със съвременна кирилица, като само специалните букви на носовките, ятовата гласна, йотуваните гласни, титлите са допълнени собственоръчно от автора с мастило.

1. Титулен лист (л. 1): Боню Ст. Ангелов. Въпроси на старобългарската литература. Народна просвета, 1970. Машинопис.
2. л. 2: Погрешно попаднал тук лист от друг ръкопис, съдържащ сведения за това как „История славяноболгарская“ попада в обсега на внимание на изследователите, как тя е открита за науката и от кого. Машинопис.
3. Обща характеристика, главни представители и значение на старобългарската литература, л. 3-13. Машинопис. На л. 3 в лявото поле отгоре е саморъчно изписано с молив, че статията е в два екземпляра. Статията изпълнява функцията на увод към разработваната в книгата проблематика. Представлява обзорен преглед, в който се изтъкват характерните особености на българската средновековна литература и се очертава приносът на главните ѝ представители. Авторът си служи с установения през втората половина на XX в. в българското литературознание, а и в хуманитаристиката като цяло, догматичен естетически инструментариум, без да излиза от рамката на идеологемите, в която по това време са поставени изследванията върху старобългарската култура и литература в частност. Статията излиза самостоятелно в сп. Родна реч, 13 (1969), № 8, с. 31–34.
4. На л. 14-24 се намира чернови вариант на уводната статия „Обща характеристика, главни представители и значение на старобългарската литература“ с поправки и допълнения, саморъчно направени от автора с мастило. Сравнението между двата варианта показва, че разположената на л. 3-13 статия представлява коригиран и допълнен вариант на текста в съответствие с бележките в черновата (л. 14-24). В полето вляво над заглавието на черновата е разположен следният надпис с молив: Радио София, 11.XI.1961 г., I програма – 4 часа.
5. За самобитния характер на старобългарската литература, л. 25-48. В полето отгоре с молив е написано заглавието на списанието, в което е публикувана статията: „Език и литература, 1955, № 6. Машинопис, с множество допълнения и корекции, нанесени от автора със синьо мастило и с молив. Допълнени са цели листове с почерка на Б. Ангелов. Предмет на изследването е опозицията „подражание – оригиналност“, отнесена към старобългарската литература, като целта е да се внесе известна яснота по въпроса до каква степен тя има подражателен характер и съответно доколко може да се говори за наличие на оригинални творби в нея. Статията излиза в сп. „Език и литература“: Ангелов, Б. За самобитния характер на старобългарската литература. – Език и литература, 10 (1955), № 6, с. 449–459.
6. За някои черти в развитието на старобългарската литература, л. 49-59.
Публикувано в: Език и литература, 14 (1959), № 5, с. 363-371. Преработен вариант на статията е публикуван и в: Ангелов, Б. Страници из историята на старобългарската литература. София, 1974, с. 24-51.
7. Върху някои тенденции в развитието на старобългарската литература, л. 60-87. Машинопис, с поправки и допълнения, нанесени саморъчно от автора със синьо мастило или молив. Съкратен вариант е публикуван в сп. Език и литература: Ангелов, Б. За някои тенденции в развитието на старобългарската литература. – Език и литература, 14 (1959), № 1, с. 11–19.
8. Въпроси на художествеността, поетиката и литературната теория в старобългарската литература, л. 88–101. Машинопис. Първоначалният вариант на заглавието е „По някои въпроси в развитието на старобългарската литература“. По-късно това заглавие е задраскано с молив и над него отново с молив е написано новото. Б. Ангелов формулира една от важните задачи пред родното литературознание – да се проучи художествената ценност на старобългарската литература, която намира израз в развитата ѝ жанрова система и богатството от езиково-стилистични средства. Това според автора ще доведе до преразглеждане и промяна на мнението за нея, засвидетелствано в немалко трудове на български литературоведи от края на XIX и първата половина на XX в., че същностните ѝ характеристики не позволяват тя да бъде разглеждана като художествено явление.
Публикации в: сп. Литературна мисъл, 9 (1965), № 6, с. 106–117; Ангелов, Б. Страници из историята на старобългарската литература. София, 1974, с. 5–23.
9. За българо-византийските литературни връзки, л. 102-123. Машинопис, с допълнения и корекции с мастило, направени от автора. Статията е публикувана в Страници из историята на старобългарската литература (с. 71-91), като в публикувания вариант се наблюдават структурни различия (разместване на отделни части) в сравнение с архивния документ, но в същността си съдържанието е идентично. Направен е обзор на основните приноси в областта на изследване на българо-византийските отношения, открояват се проблемите, които в бъдеще следва да са обект на внимание от страна на изследователите, разглежда се репертоарът на преводната литература от гръцки език в България през IX-X в., както и вторичното превеждане на богослужебни и канонични съчинения през XIV в.
10. Апокрифи, л. 124-171. Машинопис. В началото на статията (вляво от заглавието) и в края, най-отдолу след текста (л. 167) се съдържат редакторски бележки върху текста, написани с молив. Бележките на л. 167 са следните: „1. Добре обработен очерк; 2. Може да се пожелае по-задълбочен анализ на някои апокрифи – с оглед разкриването на литер.-худож. им стойност; 3. Някои повторения тр.[ябва] да се отстранят“. Също така на много места в полетата на теста има редакторски коментари, въпроси и препоръки с молив. Всичко това показва, че статията е била подготвяна за печат. От л. 168 до л. 171об. (двустранно) – ръкописни бележки, написани от Б. Ангелов с молив, които съдържат мненията (бележки, коментари, препоръки) на В. Велчев и Е. Георгиев за 4 негови статии: „Апокрифи“, „Българската литература през XV в.“, „Димитър Кантакузин“, „Владислав Граматик“, изказани вероятно по време на обсъждането им като съставни части на първи том от академичната история на българската литература, посветен на старобългарската литература: История на българската литература. 1. Старобългарска литература. Под. ред. на В. Велчев, Е. Георгиев, П. Динеков (отг. ред.). София, 1962.
„Апокрифи“ представлява обширна статия, в която проникването и разпространението на апокрифна литература в България, както и създаването на български оригинални апокрифи се разглежда в социално-икономически и политически контекст. Текстът е публикуван в: История на българската литература. 1. Старобългарска литература. Под. ред. на В. Велчев, Е. Георгиев, П. Динеков (отг. ред.). София, 1962, с. 178–192.
11. Българската литература през XV век, л. 172–194об. Машинопис. В машинописния екземпляр на статията се съдържат множество редакторски бележки, коментари и препоръки, нанесени с молив в полетата, както и в края на статията в полето под текста, което е индикация, че текстът е бил подготвян за печат. Статията е отпечатана в: История на българската литература. 1. Старобългарска литература. Под. ред. на В. Велчев, Е. Георгиев, П. Динеков (отг. ред.). София, 1962, с. 349–361; Ангелов, Б. Страници из историята на старобългарската литература. София, 1974, с. 181–197.
12. Пътеписни съчинения в южнославянските литератури до XVII в. (Постановка на въпроса), л. 195–202. Публикувано в: Ангелов, Б. Страници из историята на българската литература. София, 1974, с. 231–236.
13. Съчиненията на Климент Охридски и тяхната съдба, л. 203-220. Машинопис. Ръкописни поправки и допълнения от автора с молив.
Обобщават се резултатите от проучванията върху разпространението на произведенията на Климент Охридски в руската, сръбската и румънската книжовна традиция.
Публикувано в: Климент Охридски. Материали за неговото честване по случай 1050 г. от смъртта му. София, 1968, с. 67-77; Ангелов, Б. Страници из историята на българската литература. София, 1974, с. 111–123.
14. Климент Охридски – автор на общи служби, л. 221-231. Машинопис. Ръкописни корекции от Б. Ангелов с мастило.
Подробно аргументира тезата си, че откритите в ръкописен миней от 1435 г. (Празничен миней. Сръбски ръкопис от 1435 г. София, НБКМ № 122), общи служби са писани от Климент Охридски. Посочените аргументи са интересни сами по себе си и дават информация за научния подход и методология на автора.
Публикувано в: Константин-Кирил Философ. Юбилеен сборник по случай 1100 г. от смъртта му. София, 1969, с. 237-259; Ангелов, Б. Страници из историята на българската литература. София, 1974, с. 134–142; Ангелов, Б. Из старата българска, руска и сръбска литература. Кн. 3. София, 1978, с. 17-37 .
15. Съществувал ли е поп Богомил. Машинопис, л. 232–251. Множество корекции и допълнения от автора, направени в текста с черно мастило. В края на текста, на л. 251, ръкописно е добавена бележка под линия, която е включена в печатното издание на текста. В бележката е указано, че против хипотезата на В. Сл. Киселков се изказва и Б. Примов в статията си: Поп Богомил и богомилското движение. – Исторически преглед, 14 (1958), № 6, с. 96-112. Също така в края на статията, веднага след текста, е посочена дата и място на написването ѝ: ноември 1958, София; дава се и указание къде е публикувана: сп. Литературна мисъл, II, 1958, кн. 6.
Б. Ангелов оспорва хипотезата на В. Сл. Киселков, че поп Богомил не е реална историческа личност, а е само една легенда. Тезата си Киселков развива в статията „Съществувал ли е поп Богомил“, отпечатана в: Исторически преглед, 14 (1958), № 2, с. 57-67.
Статията на Б. Ангелов е публикувана в: Литературна мисъл, 2 (1958), № 6, с. 119-127. Също и в: Ангелов, Б. Страници из историята на българската литература. София, 1974, с. 150-166.
16. Пълен южнославянски превод на съчинението „Небеса“. Машинопис, л. 252-259. Корекции и допълнения, саморъчно направени от автора. Б. Ангелов съобщава за новооткрит пълен южнославянски превод на Небеса в препис, намиращ се в ръкописната сбирка на НБКМ (НБКМ № 311). Началните и крайните листове на ръкописа са откъснати, а там вероятно е имало бележка от книжовника-преписвач. Според Б. Ангелов тази книга е дело на продуктивния през XVI в. български книжовник Висарион Дебърски. Според Б. Ангелов новият южнославянски превод на Небеса е правен независимо от превода на Йоан Екзарх, защото между двата превода има големи различия.
Статията е публикувана в: Литературна мисъл, 11 (1967), № 2, с. 132-135; Същото и в: Ангелов, Б. Страници из историята на българската литература. София, 1974, с. 143-149.
17. Григорий Цамблак не е автор на „Разказа за зографските мъченици“. Машинопис, л. 260-267. Публикувано в: Литературна мисъл, 12 (1968), № 5, с. 119-121; Същото и в: Ангелов, Б. Страници из историята на българската литература. София, 1974, с. 211-216.
18. На последния л. 268 от настоящата архивна единица се съдържа оценка за мястото на Кирило-Методиевото дело в българската историческа памет, като се акцентира върху ролята на техните ученици и последователи за запазването, продължаването и развитието на това дело не само сред българите, но и след всички южни и източни славяни. Разположеният на листа печатен текст носи заглавието „Увод“ и вероятно Б. Ангелов е възнамерявал да го използва като уводна част към статия, за което свидетелства ръкописната негова бележка в горния десен ъгъл на листа „За използ. като статия“. Целият текст е задраскан с черта през средата.

В замисления, но неиздаден в този вид монографичен корпус са включени публикувани преди това статии, посветени на различни проблеми на старобългарската литература. Т.е. корпусът представлява обобщение на изследванията му до момента. Свидетелство, че трудът е бил готов за отпечатване, е изписаното на титулната страница наименование на издателството – „Народна просвета“. Две от статиите (Апокрифи и Българската литература през XV в.) са включени с екземпляри, в които личи редакторска намеса – в полетата се съдържат редакторски мнения, бележки и препоръки. Би могло да се предположи, че в тези екземпляри са съхранени следи от редакционно-издателския процес по подготовката им за отпечатване в първия том от академичната история на българската литература: История на българската литература. 1. Старобългарска литература. Под. ред. на В. Велчев, Е. Георгиев, П. Динеков (отг. ред.). София, 1962. Част от статиите са включени в издадения няколко години по-късно монографичен сборник „Страници из историята на българската литература“ (София, 1974).

В този вид и под такова заглавие сборникът не е публикуван. Десет от статиите са публикувани в сборника: „Страници из историята на българската литература“ (София, 1974).

А. Е. 23