Битолски триод

Елемент

Заглавие

Битолски триод

Име на колекцията

Славянски ръкописи (сбирка X)

Сигнатура

№ 38

Датировка

Втората половина на ХІІ в.

Материал

пергамент

Обем

101 листа 27,5 х 19,5 см

Подвързия:

няма

Тип писмо:

Среден полуустав, по 28 реда на на страница, без ударение и с редки надредни знаци. Заглавията и заглавните букви са писани с червено мастило. Кирилският текст на много места е прошарен с цели изрази, написани с глаголица (вж. Кодов, с. 63-67). Срещат се частично нанесени разни музикални знаци.

Описание

На л. 14б, 30б, 50а и 74б има заставки в плетенични мотиви, изработени с черно, червено и бледа убита охра. Има много орнаментирани инициали в плетеничен стил. На много места отстрани по полетата срещу някои заглавия са изписани малки плетенични и други фигурки за отбелязване на началата. Тук-там по долните полета има малки държащи ръце.Мног

Бележки

Бележки на л. 9а, 10а, 13а, 21а, 28а, 52б-53а, 54а, 63а, 64а, 64б-65а, 70б, 77б, 87а, 89б, 92а, 92б и др. от ръката на самия преписвач. На л. 13б и 54а има бележки от друга, вероятно по-късна ръка. Вж. и Кодов, с. 74-75.

Съдържание

Първоначално ръкописът е съдържал служби за всички неделни и делнични дни през Великия пост. Сега наличният екст започва със седмата песен от канона на службата за четвъртък сутрин от първата седмица на поста и свършва със седалниня след трипеснеца за сряда сутринта от шеста неделя. Вж. Кодо, с. 67-72.

Правопис

Среднобългарски

Придобиване на ръкописа:

Ръкописът се е намирал в Българското търговско агентство в Битоля, където е бил донесен през 1898 г. от околните села заедно с други ръкописи. Там го е намерил през 1907 г. Й. Иванов, който го е донесъл в България. Първоначално се е съхранявал в Университетската библиотека, а след това е предаден на библиотеката на БАН.