Кирилометодикон - хранилище за дигитални ресурси

Почему древнеславянский календарный сборник кратких житий был назван Прологом (об одном палеославистическом недоразумении)

Кирилица

рус.

2С

С. Ю Темчин

2001

с. 3-21.

0132-1366

3.5.; 6.1.

НБКМ / А 9799

Славяноведение

Список литературыр с. 19-21

Проследява се историята на славянски пролог, като обект на изследване са най-старите славянски преписи на <Пролог>а. Засяга се проблемът за мястото и времето на първоначалния славянски превод на византийския Синаксар, като се привеждат аргументи в подкрепа на хипотезата за източнославянски произход на Пролога. Подчертава се, че източнославянският произход на Пролога не отрича, а обратно - предполага включването в него на отделни български текстове, възникнали в предшестващата епоха. Това са текстове, създадени в България не за ежедневното манастирско <богослужение>, а за празничното богослужение. Не се изключва и възможността, че при създаването на източнославянския комплекс литергични книги за ежедневно богослужение от манастирски тип са взели участие също и южнославянски книжовници, напуснали през XI-XII в. неспокойните Балкани

Пролог