Кирилометодикон - хранилище за дигитални ресурси

Климент Охридски - живот и дело

Кирилица; Латиница

бълг.; рус.; фр.

2Б

София КМНЦ

2000

с. 10-20.; с. 112-123.; с. 124-127.; с. 128-131.; с. 132-138.; с. 139-144; с. 145-151.; с. 152-158.; с. 159-166.; с. 167-175; с. 176-186.; с. 187-196.; с. 197-215; с. 21-41.; с. 216-231; с. 232-245.; с. 42-49.; с. 50-57.; с. 58-75.; с. 7-9.; с. 76-81.; с. 82-85.; с. 86-111.

Кирило-Методиевски студии 13; Кирило-Методиевски студии Кн. 13

0205-2253

2.2.; 2.4.; 3.1.; 3.2.1.; 3.4.2.; 3.5.; 4.3.2.; 4.3.3.; 4.4.; 5.1.; 5.3.; 5.4.2.; 5.5.1.3.; 5.5.1.3.1.; 5.5.1.3.1.1.; 5.5.1.3.1.2.; 5.5.1.3.2.; 6.3.; 6.4.; 8.3.

Велика Моравия; Охрид; Преслав

НБКМ / А 2890

Като приложение е публикувано "Похвално слово за Цветница" по препис от руския Тържественик щ 329 с морфологически, лексикални, словообразувателни и словоредни варианти по Златоструй в препис от XII в. и по вилнюския препис от ръкопис щ 256 от библиотеката; Литература, с. 106-111; Литература, с. 131; Литература, с. 138; Литература, с. 19-20; Приложен е текстът на Службата по ръкопис щ 717 от Библиотеката на Румънската академия на науките в Букурещ; Списък на използваните издания и лексикографски справочници, с. 75; Съдържа и 1 приложение; Библиогр., с. 212-215

За новооткритите през последните години химнографски творби, свидетелстващи за разпространението на ранната, кирило-методиевската или "панонска" <глаголица> в старобългарските книжовни средища. Свидетелствата, съдържащи се в тези творби, показват, че в ранния период в развоя на старобългарската писменост Климент Охридски, Наум Охридски и Константин Преславски са си служили с древния тип глаголица.; Защитава се тезата, че късните преписи на съчиненията на Климент Охридски са ценен източник на информация за развоя на старобългарския език .; Излагат се данни за изображенията в църквата "Св. Петнадесет Тивериуполски мъченици" в Струмица - стилови особености, датировка на стенописите и др., като за съпоставка са привлечени данни и от <Житието на Струмишките мъченици от Теофилакт Охридски> (края на XI - началото на XII в.), което според повечето учени има за образец старобългарски текст. Целта е да се изнесат нови сведения, допълващи информацията от използвания книжовен извор, свързан с култа към <Тивериуполските мъченици>.; Изследван е съставът на преписа (молдавски) на Службата в ръкопис щ 717 - празничен миней от XVII в., като се подчертава наличието на архаични черти в него. Тектът на РАН 717 е сравнен с текста на друг препис на Службата от ръкопис щ 895 от НБКМ в София (сръбски служебен миней от края на XIII в.). Сравнителният анализ показва, че двата преписа са старинни и по състав се свързват с най- древните преписи на службата.; Изследване върху писмото и украсата на Виенските листове - глаголически паметник от XII в., съхраняван във Виенската национална библиотека, Cod.Slav.136.; Изследване на неологизмите в славянския <Паренесис> в сравнение с моделите на словообразуване при Климент Охридски и открояване на различията между тях. Сравнението се натрапва, тъй като и двете творчества спадат към ранния период на българския Златен век, въпреки че при Паренесиса става дума за преводен текст, а при Словата на Климент Охридски - за оригинални съчинения. Посочва се, че и при Словата на Климент Охридски, и при Паренесиса се наблюдава равномерно използване на лексическите средства на Преславската и Охридската школа. На тази основа времето на възникване на славянския Паренесис се определя към началото на X в., когато лексическите норми на Преславската литературна школа все още не са се установили напълно.; Изследвани са няколко групи проблеми. В една група се разглеждат проблемите на анонимността, нормираността, традиционността и използването на образци, които ни лишават от възможността да се определи авторът на един текст. Втора група съставляват проблемите, възникнали поради особеностите на преписването на текстовете (създаването на множество преписите, а също и няколко редакциите на текста), които усложняват текстологическия анализ. Тяхното влияние възпрепятства възстановяването на авторския текст на предполагаемите Климентови творби. Поради тези причини изследването на Климентовото творчество среща сериозни трудности. За да демонстрира посочените проблеми, авторът се позовава на Похвално слово за Козма и Дамян, чието Климентово авторство едновременно и безспорно, и съмнително.; Обект на анализ са три слова на Климент Охридски за св. Димитър - едно похвално слово и две поучителни слова. Целта е да се допълнят представите за особеностите на <Климентовата ораторска школа>, ораторски стил и език. Освен това на основата на кратък преглед на съществуващите във византийската книжнина слова, посветени на св. Димитър, се правят изводи за степента на оригиналност на Климентовото ораторско творчество.; Обект на проучване е славянската ръкописна сбирка от фонд 19 на Централната библиотека на Литовската академия на науките във Вилнюс, която съдържа редица Климентови творби, намиращи се в различни по тип сборници. В 9 сборника са идентифицирани 26 Климентови слова в общо 39 преписа. Ексцерпиран и проучен е изследователски материал от няколко сборника, съдържащи голям брой слова в паралелни преписи. Целта на текстологическото изследване е да се определи мястото на част от вилнюските преписи в историята на текста на Климентовите слова в сравнение с най-ранните запазани преписи. Въз основа на текстологическите резултати може да се установи произходът на предполагаемите източници на отделните преписи, а оттам и възможните връзки на скрипториите, възникнали на територията на Великото Литовско княжество, с южнославянската и в частност - със среднобългарската ръкописна традиция.; Обект на проучване е старобългарската <Сант-Емерамска молитва>, станала достояние на науката посредством най-стария засвидетелстван препис в <Синайския евхологий>, старобългарски глаголически паметник от X-XI в. Основният предмет на статията е по-нататъшното присъствие на Сант-Емерамската молитва в славянската евхологична традиция, и по-специално нейното разпространение в южнославянската писменост. Авторката разглежда преписи на молитвата в ръкописи от български сбирки (XIV-XVI в.), като се спира на настъпилите промени от лексикален и граматичен характер.; Обзорен преглед на новооткритите <химнографски произведения>, много от които съдържат в <акростих> авторския подпис на Климент Охридски. Изнесен е и химнографски материал, съдържащ конкретни указания за колективно химнографско творчество. Тези факти за съвместна дейност на Кирило-Методиевите ученици по създаване на необходимите за старобългарското <богослужение> химнографски материал водят до изводи относно етапите на възникване и разпространение на славянското богослужение в България.; Поднесен е богат изворов материал в опит за изясняване на фактите и достигане до изводи относно районите на първоначалната дейност на Кирил и Методий, както и местоположението и обхвата на епископията на Методий.; Предмет на проучване е композицията "<Седмочисленици>" (<икони> и <стенописи>) в живописта от XVII, XVIII, XIX в. в църкви в Охрид, който между 1018 и 1767 г. е център на <Охридската архиепископия>.; Представен е нов латински кирило-методиевски извор - средновековно стихотворение от XII в., посветено в голяма своя част на Константин-Кирил Философ. Прокарва се идеята за проследяване на взаимодействието на двата култа (към св. Климент Римски и към славянските апостоли) и по отношение на славянските паметници. Похвалното слово за Климент Римски от Климент Охридски се разглежда от ъгъла на връзката св. Климент Римски - св. Кирил. Изнесени са факти, показващи как в славянските <кирило-методиевски извори> функционира мотивът за мощите на св. Климент Римски и свързването му с имената на Кирил и Методий.; Разгледани са няколко проблема във връзка с <кирилица>та. По въпроса за авторството се привеждат аргументи в полза на твърдението, че кирилицата е дело на св. Климент Охридски. Относно времето на възникване се излагат основанията за твърдението, че кирилицата е създадена в края на IX в. По отношение на причините за появата, авторът смята, че първоначално кирилицата възниква като средство за усвояване на славянското писмо. Спира се и на проблема за разпространението на двете графични системи (глаголица и кирилица) в Западна България (Охрид) и в Североизточна България (Преслав). Като основа за създаването й се посочва гръцкият унциал от края на IX в.; Разработва се проблемът за възможна редакция на текста на <поучения>та при включването им в състава на Пролога. Съществуването на две версии (кратка и пълна) на "Наставления за празниците от Климент епископ Славянски" се обяснява с това, че кратката версия се е появила в резултат на съкращаване от съставителите на Пролога на по-старата пълна версия. Т. е. наличието на различни версии на едно и също поучение в състава на Пролога по същество е замяна на една редакция на текста, появила се в Русия в по-ранно време, с друга, която става известна в староруските писмени извори в края на XIV в.; Събрани и систематизирани са данни за 21 преписа на Службата. Целта е чрез преглед на многобройните преписи от различни езикови редакции и различно време да се проследи развоят на текста, развоят на отделните езикови и правописни норми.; Съдържа информация за сбирката, кодекса, преписа, както и някои предположения относно авторството, времето и мястото на възникване на Службата.; Съобщение за открита непреведена гръцка дума в началото на Евангелието от Лука (1:3) на л. 26v във <Ватиканския палимпсест> - старобългарски кирилски <апракос> от X в. в Палимпсестен кодекс Vat.Gr.2502, който се пази във Ватиканската апостолическа библиотека. Текстът на Ватиканския палимпсест хвърля допълнителна светлина върху изграждането на славянския апракос и върху установяването на някои от преводаческите похвати на старобългарските книжовници в най-ранния период от съществуването на славянската книжовна норма.; Творбите на Климент Охридски не само определят облика на старобългарската литература през епохата на Златния век (края на IX - началото на X в.) и чертаят пътя на по-нататъшното развитие на най-продуктивните нейни дялове - ораторска проза, агиография и химнография, но се включват активно в литературния и културния живот на редица народи, главно славянски, от Източна и Югоизточна Европа през цялото Средновековие. Изследователката се спира върху факти за проникването на Климентовите съчинения в руската ръкописна и старопечатна традиция, в сръбската средновековна книжнина, както и в молдавската и влашката книжнина.; Употребата на местоименията в творбите на Климент Охридски се разглежда в съпоставка с данни от други оригинални старобългарски текстове.; Християнската философия (идеи и символи) в произведенията на Климент Охридски - жития, поучения и похвални слова.

1 фотокопие.; с 2 фотокопия.; с ил. (изображения); с фотокопия от ръкописа.; с фотокопия.

Cvetan Grozdanov; Ана Стойкова; Андрей Бояджиев; Анна-Мария Тотоманова; Бойка Мирчева; Боряна Велчева; Василка Тъпкова-Заимова; Георги Попов; Димо Чешмеджиев; Елисавета Мусакова; Искра Христова-Шомова; Красимира Костова; Кристиан Фос; Лидия Денкова; Лиляна Мавродинова; Марияна Цибранска; Роланд Марти; Светлана Давыдова; Светлина Николова; Славия Бърлиева; Татяна Мострова; Трендафил Кръстанов

Велика Моравия - Територия; Виенски листове; Глаголица - Паметници; Евангелие - Изборно евангелие; Евангелие - Преводи; Кирилица - Авторство; Кирилица - Време на възникване; Кирилица - Място на възникване; Кирилица - Произход; Климент Охридски - Богословско-етически идеи; Климент Охридски - Ораторски стил; Климент Охридски - Философски възгледи; Климент Охридски в средновековната славянска традиция; Латинско стихотворение от XII в.; Методий - Епископия; Моравска мисия; Мощи на св. Климент Римски; Наставления за празници от Климент епископ Славянски; Паренесис на Ефрем Сирин - Преводи; Поучение за Димитър Солунски I и II от Климент Охридски; Похвално слово за Димитър Солунски от Климент Охридски; Похвално слово за Йоан Кръстител от Климент Охридски; Похвално слово за Климент Римски от Климент Охридски; Похвално слово за Козма и Дамян от Климент Охридски; Пролог; Св. Седмочисленици - Изображения; Славянско богослужение от кирило-методиевската епоха; Служба за Кирил