Кирилометодикон - хранилище за дигитални ресурси

Христианство. Т. 3

Кирилица

рус.

2Б

М.

1995

с. 105-106.; с. 135-138.; с. 164.; с. 167.; с. 210.; с. 34.; с. 448-449.; с. 449-451.

3.1.; 3.4.3.; 5.2.; 5.5.1.1.; 5.5.5.; 6.4.

България; Охрид; Русия

БАН / Чит. С / Религия 14

Библиогр., с. 106; Библиогр., с. 138; Библиогр., с. 34; Библиогр., с. 451; Съставлява част от статията "Христианство" (с. 395-458), поместена към приложението на Т. 3

Обяснение, че под името <църковнославянски> или <старобългарски> се разбира езикът, на който през IX в. славянските първоучители Кирил и Методий превеждат <Свещеното Писание> и <богослужебните книги>.; Повратен момент в историята на <християнизация>та на славяните се явява дейността на Кирил и Методий - <мисии>те за приобщаване на славяните към християнството, и по-специално <Моравската мисия> и свързаните с нея създаване на славянската азбука и превод на богослужебните книги. Разглежда се и кирило-методиевската <традиция> в България, чието начало се бележи с идването на <ученици>те на солунските братя в България.; Сведения за първоначалния <требник> - преведен от Кирил и Методий и пренесен от България в Русия.

А. Г Готлиб; А. Л Липовский; Б Пащенко

Българската държава и Кирило-Методиевото дело; Българската църква и Кирило-Методиевото дело; Кирило-методиевска традиция в Русия; Мисии, византийски през IX в.; Старобългарски език - Възникване на книжовната му форма; Старобългарски език - Наименования; Требник; Черноризец Храбър - Личност