Кирилометодикон - хранилище за дигитални ресурси

Болгарские литературные памятники эпохи Первого царства в книжности Московской Руси XV-XVI вв. Заметки к оценке явления

Кирилица

рус.

2С

А[натолий] А Турилов

1995

с. 31-45.

6.4.

България; Киевска Русия; Русия

НБКМ / А 9799

Славяноведение (Москва)

Библиогр., с. 42-45

Авторът прави преглед на хипотезите и мненията за културните и литературните връзки между Русия и България за периода X-XVI в., като се спира по-подробно на спецификата на първото и второто <южнославянско (българско) влияние> върху руската книжнина. Според него връзката между разпространението в Русия през XV-XVI в. на най-старите български литературни паметници и т. нар. "<второ южнославянско влияние>" на практика е мнима. Излага тезата, че обяснението за рязкото увеличаване на броя на руските преписи на старобългарски съчинения през XV-XVI в. се съдържа не толкова в непосредствените връзки и влияния на българската литература, колкото в интензивността на руския културен и литературен живот на епохата. XV-то столетие, освен че се свързва с "второто южнославянско влияние" върху руската култура, е и столетието, през което се възражда един по-ранен културен пласт в областта на книжовността, възхождащ към традициите на Киевска Русия. В този смисъл увеличеният брой източнославянски преписи на най-старите български литературни паметници (от X-XI в.) още в края на XIV и през XV-XVI в. би могло да се свърже със стимулирания и от второто южнославянско влияние интерес на руското общество към най-стария пласт от българското културно наследство

Кирило-методиевска традиция в Русия