Кирилометодикон - хранилище за дигитални ресурси

Хиляда и сто (1100) години Велики Преслав. Т. 2

Кирилица

бълг.; рус.

2Б

Шумен

1995

с. 109-117.; с. 131-142.; с. 143-151.; с. 152-169.; с. 170-188.; с. 211-221.; с. 222-228.; с. 229-272.; с. 273-289.; с. 290-306.; с. 313-333.; с. 33-45.; с. 334-348.; с. 60-90.; с. 91-108.

954 577 013 9

2.2.; 4.3.3.; 5.1.; 5.2.; 5.4.; 5.4.2.; 5.5.1.3.1.2.; 5.5.4.2.; 6.1.; 6.4.

Букурещ; България; Девол; Новгород; Плиска; Преслав

НБКМ / 607576; НБКМ 607576

Библиогр. с. 332-333; Библиогр., с. 103-108; Библиогр., с. 116-117; Библиогр., с. 142; Библиогр., с. 151; Библиогр., с. 167-169; Библиогр., с. 183-188; Библиогр., с. 228; Библиогр., с. 261-272; Библиогр., с. 283-289; Библиогр., с. 300-306; Библиогр., с. 346-348; Библиогр., с. 44-45; Библиогр., с. 77-90; Списък на съкращенията и изданията на паметниците, бележки и литература, с. 218-221

Авторът се спира на един необичаен начин за представяне названията на <букви>те от славянската <азбука> главно в руски ръкописи от втората половина на XIV в. - буквите са отделени от двете страни с точки, а над тях са поставени надредни знаци също във вид на точки.; Археографски преглед на сбирките със славянски кирилски ръкописи на румънските библиотеки. В <Сборник с жития и слова> от първата половина на XVI в. и XVI-XVII в. (в библиотеката на Светия синод, p. BBS. III. 26) под датата 14 февр. се намира един от малкото известни преписи на Краткото житие на св. Константин-Кирил (<Успение Кирилово>) (с. 163).; В проучването е използван текстът на най-стария запазен препис на <Учителното евангелие> - Синодален 163, XIII в. Наблюдават се три особености в езика на произведението: самостоятелната употреба на <елови причастия> в 3 л. ед. ч., <анафоричните синтагми> и конструкциите с приименни енклитични форми на личните и възвратноличните <местоимения> в дателен падеж. Изводът е, че Константин Преславски последователно провежда на практика едно от характеризиращите правила на <Плисковско-Преславската книжнина>: въвеждането в книжовния език и на говорими особености, които са все още в процес на създаване, но вече са достатъчно осъзнати и осезаеми, за да бъдат използвани.; Върху изследването на превода на "<Богословие>" се изгражда представата за <преславски>я <превод> на свещените текстове и богослужебните книги.; Езикова характеристика на най-стария известен препис на "<Златоструй>" от ХII в., която доказва, че пред нас е препис от оригинал, отразяващ <преславски езикови особености>.; Изследваният препис на ранен превод на ръкописа, свързан с дейността на книжовниците от Преславския кръг, е източник на данни за отношението на по-късните книжовници към първоначалния текст. Проследяват се промените, които засягат някои от типичните за <преславската книжовна норма> <езикови особености>.; Личността на Симеон Велики, изявена в неговата епистолография и тази на гръцките му кореспонденти (между 913-925 г.). Проучени са 26 писма на Николай Мистик, 2 - на Роман Лакапин и 3 - на Симеон до Лъв Магистър.; Най-ранният старобългарски <превод> на <житието> е направен от презвитер Йоан през X в. Върху послесловието към него науката гради представа за личността и делото на този книжовник от <Симеоновата епоха>. Публикувани са наблюдения върху текста на послесловието на презвитер Йоан.; Проучване върху историята на <Тълковната палея>, която се свързва с дейността на Кирил и Методий. Разглежда се влиянието на Тълковната палея върху писмеността на "<Златния век>" в България. Направен е текстологически паралел между <Шестоднева>, <Архивния хронограф> и Тълковната палея, като специално внимание е отделено на въпроса, дали Шестодневът е бил един от източниците на Тълковната палея.; Първата част от изложението представлява кратък преглед на изследванията върху пророческите книги. Във връзка с планираните от Българската <библейска комисия> първи издания от <дипломатически тип> на <библейските книги> по български ръкописи, са набелязани и произтичащите от това задачи за проучване на <Книгата на Дванадесетте пророци>. Във втората част се изследва старобългарският <преславски превод> на Дванадесетте пророци с тълкования по два среднобългарски преписа, като за сравнение е привлечен гръцкият образец.; Разглежда дейността на <ученици>те на Кирил и Методий в Плиска, Преслав и Девол, като прави уговорката, че използва термина <книжовни центрове>, а не <школи>, тъй като този термин отговаря на културния развой и историческата съдба на българската държава.; Разглежда се влиянието на <византийската литература>, както патристичната от нейния последен период, така и по-късната - от IX-X в., върху първите наши книжовници. Йоан Екзарх пръв в културната ни история сътворява <Изборник> - т. нар. "<Философски изборник на цар Симеон>" - и с това полага началото на подобни кодекси в старобългарската литература.; Текстологически анализ на двете <похвални слова> за <Възкресение Лазарово> от Климент Охридски и староруското <апокрифно> <слово> за Въкресението на Лазар в две редакции - кратка и пространна. Похвалните слова на Климент Охридски служат като тематичен, идеен и стилистичен източник за създателя на апокрифното слово.; Тип <календар> в Савината книга.; Типологическа съпоставка между Преслав и Новгород като <центрове> на <славянската писменост>, направена на основата на откритите <епиграфски паметници> в тях - рунически знаци, рисунки, християнски символи, кирилски, глаголически, гръцки и латински надписи. Ролята на двата книжовни центъра за съхраняване и обогатяване на <Кирило-Методиевото наследство>.

Венета Янкова; Веселин Панайотов; Вячеслав М Загребин; Екатерина Дограмаджиева; Елена Томова; Лила Мончева; Лора Тасева; Мария Йовчева; Мария Тихова; Милена Рождественская; Николай Димков; Румяна Златанова; Т[атяна] В Рождественская; Тодорка Георгиева; Христо Трендафилов; Цанко Цанев

Богословие - Преводаческа техника; Българската държава и Кирило-Методиевото дело; Византийска литература - Преводи и влияние върху старобългарската литература IX-XI в; Житие на Антоний Велики от Атанасий Александрийски - превод на презвитер Йоан (X в.); Златоструй; Кирило-методиевска традиция в България; Кирило-методиевска традиция в Русия; Охридска книжовна школа; Плисковска книжовна школа; Похвално слово за Възкресение Лазарово I и II от Климент Охридски; Преславска книжовна школа; Преславска редакция на Кирило-Методиевите преводи; Савина книга; Успение Кирилово; Ученици на Кирил и Методий; Учително евангелие - Езикови особености