Кирилометодикон - хранилище за дигитални ресурси

Стара српска кньижевност Основе

Кирилица

ср.

1К

Джордже Трифунович

Београд "Филип Вишньич"

1995

377 с.

6.3.

България; Велика Моравия; Панония; Сърбия; Хърватско

НБКМ / РДЦ Т 84 ст

Описано по 1. изд. от 1994; Съдържа и: Именик дела, с. 353-359; Именик лични, с. 361-377

Пространен преглед на политическата и културната история на сръбския народ. Подробно се разглежда <сръбска>та книжовна история от XI до XIV в. Началото е свързано с дейността на Кирил и Методий по създаването и разпространяването на първия <славянски книжовен език>. Основните <извори>, които авторът използва за проучването на тази дейност, са славянските, и най-вече <Пространното житие на Кирил>. Основната част от книгата е посветена на изучаването на пътищата за разпространение на <Кирило-Методиевия език> в Сърбия. От една страна, най-старият славянски книжовен език преминава непосредствено от Велика Моравия и Панония в Сърбия и Хърватско - оттам директно са пренесени и запазени в редица <преписи> (хърватски глаголически и сръбски кирилски) някои от старите славянски <преводи> на <Библия>та и <богослужебните книги>. От друга страна, Кирило-Методиевият книжовен език се разпространява на сръбска почва посредством навлизащите от България <кирилски паметници>. През XII в. възникват отделните разновидности на <сръбската редакция> на старобългарския език. Най-известният паметник на тази редакция е <Мирославовото евангелие> (края на XII в.). Конкретно се проучва съдбата на някои от най-значимите произведения в старобългарската литература на сръбска почва. Предоставят се данни за сръбските преписи на "<Шестоднев" на Йоан Екзарх, "<За буквите>" на Черноризец Храбър и др.

Кирило-методиевска традиция в Сърбия; Сръбска редакция на старобългарския език