Кирилометодикон - хранилище за дигитални ресурси

Преславска книжовна школа. Т. 1

Кирилица; Латиница

англ.; бълг.; нем.; пол.; рус.; фр.

2Б; 2П

С.

1995

с. 115-130.; с. 131-137.; с. 138-149.; с. 150-156.; с. 157-173.; с. 174-180.; с. 181-185.; с. 186-191.; с. 19-36.; с. 192-197.; с. 212-225.; с. 226-235.; с. 240-244.; с. 245-249.; с. 250-253.; с. 254-261.; с. 262-268.; с. 269-276.; с. 277-282.; с. 283-289.; с. 290-296.; с. 297-300.; с. 301-307.; с. 308-316.; с. 332-337.; с. 338-343; с. 41-46.; с. 47-67.; с. 68-84.; с. 7-18.; с. 85-95.; с. 96-114.

954-07-0403-0

3.1.; 3.2.1.; 3.2.2.; 3.2.4.; 4.4.; 5.1.; 5.3.; 5.4.; 5.4.1.; 5.4.2.; 5.4.3.; 5.5.1.3.2.; 5.5.2.2.; 5.5.3.2.; 5.5.4.2.1.; 5.5.5.1.; 5.5.6.1.; 6.5.

Атон; България; Охрид; Плиска; Преслав; Чехия; Шумен

НБКМ / 612174

Библиогр., с. 112-114; Библиогр., с. 128-130; Библиогр., с. 137; Библиогр., с. 147-149; Библиогр., с. 156; Библиогр., с. 17-18; Библиогр., с. 172-173; Библиогр., с. 179-180; Библиогр., с. 191; Библиогр., с. 197; Библиогр., с. 223-225; Библиогр., с. 235; Библиогр., с. 249; Библиогр., с. 253; Библиогр., с. 260-261; Библиогр., с. 267-268; Библиогр., с. 275-276; Библиогр., с. 282; Библиогр., с. 288-289; Библиогр., с. 296; Библиогр., с. 300; Библиогр., с. 315-316; Библиогр., с. 337; Библиогр., с. 34-36; Библиогр., с. 343; Библиогр., с. 60-67; Библиогр., с. 94-95; В кн. подп.: Евгений Верешчагин; Литература, с. 185; Публикувано за първи път в сп. "Литературна история", 1984, ј 12, с. 3-19; Съдържа и <Словник> на <Службата за цар Петър> по <Драгановия миней>; Библиогр., с. 307

"<Шестоднев>" на Йоан Екзарх и концепциите в <българската държава> и <църква>, свързани с режима на властта и възможностите за нейното наследяване.; <Графитни рисунки> и <знаци>, открити по стените на Кръглата църква в Преслав. Тълкуване на <изображения>та.; <Език и стил на Йоан Екзарх>.; <Преводът> на беседите възниква в западнославянска среда - през XI в. в Сазавския манастир. Проучва се наличието на <преславска лексика> в превода, което е принос към изучаването на <кирило-методиевската традиция в Чехия>.; В предпразничното <чинопоследоване> на коледния християнски обред още през последното десетилетие на IX в. в България съществуват два взаимно свързани <акростихови цикъла> - един от утринни <канони> (<трипеснеци>) от Климент Охридски и друг - от вечерни и утринни <стихири>, който е анонимен. Двата цикъла са единни не само по календарно време и по богослужебна структура в рамките на предколедните песнопения, но също и по смисъл, и по език. От това единство би трябвало да следва, че Климент Охридски е автор както на <цикъл>а <утринни канони> (името му е засвидетелствано в <акростих>), така и на цикъла <предпразнични азбучни стихири> за Рождество Христово. В полза на изказаното предположение са посочени лексикални и синтактични особености.; В първата част от проучването се разглежда <Хазарската полемика> на Константин-Кирил като агиографски и исторически факт. Направен е преглед на съществуващите в славистиката интерпретации на мотива от <Пространното житие на Кирил> за Методиевия превод на неговите <полемически книги> (творба), написани на гръцки език. Сред по-новите изследвания се откроява проблемът за рецепцията на Хазарската полемика на Константин-Кирил в старите славянски литератури, и по-специално в старобългарската книжнина от IX-X в. Втората част от статията е посветена на традицията на Хазарската полемика в България. Имат се предвид: <юдейската пропаганда> в България от епохата на нейната християнизация; произведенията на Кирило-Методиевите <ученици> (противоюдейска насоченост); произведения от Симеоновия (<Преславски>) културен кръг (антиюдейски мотиви в творчеството на Йоан Екзарх).; Заслугата на първите славянски автори - Кирил, Методий и Йоан Екзарх - е в прилагането на европейската средновековна <преводаческа техника> върху славянския езиков материал. Характерните особености на техния <преводачески стил> произтичат от представите на античната философия за езика. Чрез своите <преводи> и преводаческа техника Йоан Екзарх е обогатил извънредно много речника на българския и на останалите славянски езици, което спомага за приобщаването на славяните към европейската културна сфера.; Известни са две <служби> за българския цар Петър (927-969) - кратка, по препис от <Белградския миней>, ръкопис от XIII-XIV в., и друга, преработена и допълнена с осем песни, по <Драгановия миней>, паметник от XIII в., която разделена на четири части се съхранява на Атон в Зографския манастир и в руския м-р "Св. Пантелеймон" и в публичните библиотеки на Санкт Петербург и Москва. Целта на настоящето съобщение е авторът да изложи наблюденията си върху <лексика>та на <Служба>та, като се потърсят сходства с паметниците на Преславското книжовно средище. По-конкретно нейната лексика се съпоставя с речника на Презвитер Козма ("<Беседа против богомилите>") и се изказва предположението, че Презвитер Козма може да е автор и на Службата.; Като писател - представител на <неофитската култура>, възхитена от хубостта на Божието творение, - и като богослов-монах, Йоан Екзарх обилно използва светите слова в семантичната, символично-метафоричната и стилистическата им функция. Той е типичен <средновековен книжовник>, който изпитва страх пред десакрализирането на божествения прасмисъл.; Класически <старобългарски паметници>, <епиграфски материали>, руски ръкописи, съхранили графико-правописните черти на своите протографи, са привлечени като източници на информация за <правописните школи> в България през X в.; Колекцията от "изборници" включва 5 съчинения: <Шестоднев>, Юридически изборник (<Номоканон> XIV титула) - от 912 г., <Изборник> (философско-богословски) - от 919 г., Исторически изборник (<Хронограф>) - от 921 г., <Златоструй> - след 921 г. Споменава се и за <Изборника от 1073 г.>; Методологически проблеми по издаването на <проповеди>те, приписвани на Йоан Екзарх. Реконструкция на <архетип>а.; Наблюдения върху употребата на специфични за Симеоновия книжовен кръг конструкции - белег на евентуална принадлежност на текста към <Преславския книжовен център>.; Обобщаващо представяне на <химнографски>те произведения на Климент Охридски и Константин Преславски. Информация по темата е съобщена за първи път на международен симпозиум "Преславска книжовна школа" в Шумен, септември 1981 г. Вж публ. мат. под загл.: Климент Охридски и Константин Преславски: Новооткрити химнографски произведения. // Антени, XI, ј 45 (565), 11 ноем. 1981, с. 13; Плиска - Преслав - Охрид: Новооткрити доказателства за единството на старобългарските <книжовни школи>. // Антени, XI, ј 46 (566), 18 ноем. 1981, с. 13 и под същото загл. в: За буквите. Кирило-Методиев вестник, ј 5, дек. 1981, с. 4-5.; Отбелязаните особености на <синтактичните конструкции> в произведенията на Йоан Екзарх са свързани с особености на употребата и функционирането в тях на отрицанието.; Палеографска характеристика на <ръкопис ј 88> от <библиотеката на Зографския манастир> на Атон (<Служебен миней> за м. септември, октомври и ноември от XIII в.). Съобщение за откритото в него произведение на Наум Охридски - <Канон за апостол Андрей> с името на Наум. Публикуван е и текстът на творбата (с. 85-95).; Преглед на т. нар. "водна" <лексика> в "<Шестоднев>". Изводи за творческите умения на Йоан Екзарх - свободно оперира с богат <речник>, умел <словотворец>.; Предмет на изследването е проблемът за авторството на <Похвалното слово> за Йоан Богослов, като се привежда известната в науката теза, че автор на словото е Йоан Екзарх. Разглежда се възможността за <критическо издание> на Похвалното слово по <Германовия сборник> от 1359 г.; Представени са примери за използването на архаични конструкции на <изречения> в творчеството на Йоан Екзарх, срещащи се още в най-старите преписи на Евангелието и Псалтира. Проучването се съсредоточава върху два типа изречения, засвидетелствани в неговите съчинения, а също и върху техни паралели, частично съхранени в славянските езици и диалекти в по-късно време.; Проследява се историята на няколко думи от "<Шестоднев>". Изводи за значението на този паметник за българската <историческа лексикология> и за <сравнителната славянска лексикология>.; Разглежда някои лексеми от <Шестоднев>а на Йоан Екзарх (по изданието на Р. Айцетмюлер, 1958-1975) и от <Слово за Преображение> и <Похвала за Йоан Богослов> (по изданието на Д. Иванова-Мирчева. Йоан Екзарх Български. Слова. Т. 1. 1971), като ги сравнява с лексиката на "<Беседа против богомилите>" от Презвитер Козма (по три издания). Направеният анализ показва, че лексиката на Йоан Екзарх споделя редица общи особености с лексиката на Презвитер Козма.; Разлики в езиковите норми между <Великоморавска>та и <Преславската школа>.; Резултатите от анализа на изследвания материал от "<Шестоднев>", получени и по отношение на <Супрасълския сборник>, сочат тенденция на предпочитание на <аналитични конструкции> при глаголите <verba dicenti>.; Текстологически анализ на фрагмент от <За буквите> на Черноризец Храбър.; Филологическият анализ на <преводаческото изкуство> на Йоан Екзарх, включващ и съпоставка с гръцкия текст, насочва към изводи за неговите заслуги за развитието на <старобългарския литературен език>, който благодарение на книжовната му дейност е обогатен с научна, философска и литургическа <терминология>.; Фонетични, морфологични и словообразователни <архаизми> и <иновации> в езика на Йоан Екзарх.; Характерните особености на литературата от Симеоновото време, изявени в творчеството на Йоан Екзарх.; Хипотезата за съществуването на книги на гръцки език на Константин-Кирил Философ, преведени на старобългарски от брат му Методий, която е лишена от преки доказателства, тъй като не са открити нито гръцкият оригинал, нито старобългарският превод, и връзката им с Хазарската мисия, по време на която Кирил изучил еврейски език и превел <еврейската граматика>.; Цялостно проучване на <астроними>те в произведенията на Йоан Екзарх: "<Шестоднев>", "<Богословие>", както и в преписи от други негови произведения. В творчеството му те са съвкупност от три лексикални пласта: названия на планети, зодиакални и някои незодиакални съзвездия. Изследвани са начините за предаване на гръцките <астрономически названия> и <термини> - много астрономически понятия, а заедно с тях и астроними са заимствани в старобългарския от гръцкия език чрез превеждане на <религиозно-учителна литература>, в частност и от Йоан Екзарх. Изтъква се ролята му на първи славянски писател, който прави опит да славянизира гръцката система от <космически наименования> и да положи началото на формирането на книжовната южнославянска система от такива наименования.

с ил.; с ил., черт.

Francis Thomson; Leszek Moszynski; Mario Kapaldo; Rudolf Aitzetmuller; Александър Наумов; Ангел Давидов; Андерс Шьоберг; Благой Шаламанов; Веселин Панайотов; Георги Попов; Дора Иванова-Мирчева; Евгений Верещагин; Емил Георгиев; Емилия Благова; Ернст Ханзак; Живка Икономова; Иван Добрев; Имре Тот; Йежи Русек; Йордан Андреев; Капитолина Ходова; Л. Ф Фомина; Малик Мулич; Мария Тихова; Наталия Коссек; Павел Георгиев; Пейо Димитров; Радослав Вечерка; Рашо Рашев; Стефан Кожухаров; Франтишек Славски; Христо Трендафилов; Цанко Цанев

Българската държава и Кирило-Методиевото дело; Голямата базилика в Плиска; Диспут на Константин-Кирил Философ с хазарите-юдеи; За буквите на Черноризец Храбър - Текстологически проучвания; Йоан Екзарх - Езикови особености; Йоан Екзарх - Издания; Йоан Екзарх - Преводаческа техника; Канон за апостол Андрей от Наум Охридски; Кирило-методиевска традиция в България; Кирило-методиевска традиция в Чехия; Константин-Кирил Философ - Творби, приписвани на Константин-Кирил; Кръглата църква в Преслав; Лексикология на старобългарския език - Речников състав; Моравска кирило-методиевска книжовна школа; Осемте части на еврейската граматика; Охридска книжовна школа; Плисковска книжовна школа; Похвално слово за Йоан Богослов от Йоан Екзарх; Преславска книжовна школа; Сазавски манастир; Слово за Свето Преображение от Йоан Екзарх; Хазарска мисия; Химнография, старобългарска - IX-X в.; Цикъл предпразнични азбучни стихири за Рождество Христово; Цикъл предпразнични трипеснеци за Рождество Христово от Климент Охридски; Шестоднев - Езикови особености; Шестоднев - Съдържание