Кирилометодикон - хранилище за дигитални ресурси

Хиляда и сто (1100) години Велики Преслав. Т. 1

Кирилица

бълг.

2Б

Шумен

1995

с. 109-114 : с ил.; с. 136-139.; с. 55-73.; с. 87-102

954 577 012 0

5.2.; 5.3.; 5.5.3.2.

България; Преслав

НБКМ / 607576

Минало

Библиогр., с. 112-113; Библиогр., с. 136; Библиогр., с. 69-73; Библиогр., с. 98-100; Илюстрации към статията, с. 100-102

Възход на материалната и духовната <култура>, <литература>та и <изкуство>то в България по време на царуването на Симеон. Характерни особености на т. нар. "<преславска цивилизация>" през X в.; Основният въпрос, който занимава автора, е, дали епитетът "богоспасяем" град, посочен в достигнали до нас сравнително късни писмени източници (от средата на XIII в.), но дължащ се на значението на Преслав като държавен център и седалище на първата българска патриаршия през X в., води началото си още оттогава, или пък е даден на града през следстоличния период от развитието му. Прегледът на <строителни>те и <архитектурни>те <паметници> в Преслав през IX-X в. - <дворцовият комплекс>, <църкви> и <манастири> - налага идеята за <столица>та като "богоизбран" град и потвърждава точността на названието "<златен>", приложено към века на Симеон. Заключението на автора е, че представата за българската столица като "град Божи" се заражда още в навечерието на покръстването. Проучените <археологически материали> сочат широкото навлизане на старозаветните представи сред населението на Преслав и на страната, които са пораждали у него убеждението, че е "богоизбран" народ със своя "богоизбрана" столица.; Темата на проучването е процесът на създаване на някои от идеологемите на висшата държавна власт по време на <Златния век> на българската култура през X в. с примери от съчинението на Йоан Екзарх.

с ил.

Павел Георгиев; Рашо Рашев; Росица Панова; Стефан Бояджиев

Българската държава и Кирило-Методиевото дело; Дворцов комплекс в Преслав; Кръглата църква в Преслав; Манастирски комплекс в Преслав; Преславска книжовна школа; Шестоднев - Съдържание