Кирилометодикон - хранилище за дигитални ресурси

Jews and Slavs. Vol. 3

Кирилица; Латиница

англ.; рус.

2П

Jerusalem

1995

p. 108-126 : с таблица.; p. 25-39.; p. 54-68.; p. 88-93.; p. 94-107.

3.3.3.; 3.6.; 6.1.; 6.2.; 6.3.; 6.4.

България; Русия; Хърватско

Abstract, p. 293; Bibliogr., p. 38-39; Bibliogr., p. 93; Библиогр., с. 105-107; Библиогр., с. 115-116; Библиогр., с. 66-68; Рез. на англ. ез., с. 294-295; Рез. на англ. ез., с. 296; Рез. на англ. ез., с. 296-297; Рез. на рус. ез., с. 295

За да очертае сложната история на текста на <Книгите Царства> в славянската средновековна писменост, авторката представя редица техни преводи, редакции и преписи. Текстологическото проучване се основава преди всичко на среднобългарския ръкопис <F. I. 461> от втората половина на XIV в. от РНБ в Санкт Петербург - най-старият запазен славянски препис, като за сравнение са използвани и други среднобългарски, руски и румънски преписи. Проучването на руските ръкописи е свързано с изясняване на въпроса, доколко руските книжовници са подложили на редактиране първоначалния славянски превод, респективно неговата преславска редакция (края на IX - началото на X в.). Изтъква се, че преписът от сбирката на Григорович от ОГНБ (Одеса) от XV в. e всъщност нов превод на Книгите Царства. Обобщено е, че днес се внасят някои важни уточнения в историята на текста, но и много предстои, за да стане тази история ясна.; Обзор на постиженията, свързани с изследването на славянската <Библия> от нейния ръкописен период (от първоначалните <Кирило-Методиеви преводи> до 1580 г., когато е издадено първата печатна Библия). Обобщават се постигнатите резултати в изследването както на преводите на Кирил и Методий, така и на ръкописната традиция в България, Хърватско и Русия. Изтъква се, че методите на проучване на текстове като <Псалтир>а, <Евангелие>то и <Апостол>а, при които ръкописната традиция е изключително богата, се отличават съществено от методите на проучване на другите библейски книги, които имат сравнително скромна ръкописна традиция.; Проследява се историята на славянския небогослужебен текст на <Осмокнижие>то в допечатната епоха. Първоначалният превод на Осмокнижието е дело на Методий. В този превод е съхранена само <Книга Рут> в хърватски глаголически бревиар от 1396 г. По-нататък текстът на Осмокнижието е преработен или отново преведен в България през X в. Счита се, че съхранените славянски преписи (южнославянски и руски) съдържат именно тази преработка, в основата на която е първоначалният Методиев превод.; Съдържа етимологичен коментар на славянския превод на <Книга Естир>. Употребата на лексеми от старобългарски произход в него е указание за южнославянски произход на текста на превода.; Текстологическо изследване на <тропари>те в следните ръкописи: 8 български, 3 руски и 1 сръбски, съдържащи <апракос-апостол>, и още 2 ръкописа <Деяния> и <Послания> с южнославянски произход. Ръкописите са разделени в групи от гледна точка на техния състав (наличието на тропари) и текстологически варианти (наличието на следи от различни редакции в текста на тропарите). В хода на текстологическия анализ на тропарите се отчита наличието на следи от <преславска редакция>.

ill., fax.

Anatoly Alexeev; Vladimir Orel; Анна Пичхадзе; Искра Христова-Шомова; Светлина Николова

Книга Естир - Преводи; Книги Царства - Преводи; Книги Царства - Преписи; Книги Царства - Редакции; Осмокнижие - Преводи; Осмокнижие - Преписи; Осмокнижие - Редакции