Проучаванье средньовековних jужнословенских рукописа
Елемент
Заглавие
Проучаванье средньовековних jужнословенских рукописа
Езикова група
Кирилица; Латиница
Език на изданието
англ.; макед.; ср.; хърв.
Код на изданието
2Б; 2П
Автор
Редактор или друго лице с авторска отговорност
Местоиздаване, Издателство
Београд
Година на издаване
1995
Страници
p. 195-213 : tab.; с. 127-132.; с. 215-230.; с. 323-329.; с. 331-344.; с. 395-401.; с. 419-429.; с. 95-102.
Описание на серията
ISBN
Систематичен код
3.6.; 4.4.; 5.4.3.; 6.1.; 6.2.; 6.3.
Годишнина
Съставител
Географски понятия
Полша; Хърватия
Сигнатура
Център слав.-виз. проучв. "Иван Дуйчев" / к. 7 / 016 : 091 / P 93; Център слав.-визант. проучв. "Иван Дуйчев" / к. 7/016 : 091/Р 93
Име на изданието
Вопросы языкознания (Москва)
Забележки
Библиогр., с. 339-343; Рез. на англ. ез; Извори, с. 426-428; Рез. на англ. ез; Рез. на англ. ез; Рез. на сръбски ез
Анотации
За книжовната продукция на Охридската книжовна школа и творческото дело на двете водещи фигури в нея - Климент Охридски и Наум Охридски.; Изследвани са графиката, правописът, фонологичните и морфологичните особености и лексикалните варианти на хърватски книжовни паметници от XIV в. Лингвистичните особености на тези паметници показват влияние върху тях на най-стария славянски книжовен език. Това влияние е обяснено като резултат от по-ранни връзки между <хърватски>те културни центрове, свързани съответно с латинската или със славянската <литургия> и <писмена традиция>.; Обект на проучване са следните южнославянски евангелия (пълен апракос): <Радомирово евангелие> (средата на XIII в.), <Карпинско евангелие> (втората четвърт на XIV в.), <Мирославово евангелие> (края на XII в.), <Вуканово евангелие> (началото на XIII в.) и др. Подчертава се, че издаването на евангелията подпомага проучването на езиковите им характеристики и структура и спомага за сравняването на южнославянските евангелски преписи (пълен апракос).; Проучва се <описателно>то <бъдеще време> в старобългарския език на основата на материал, извлечен от най-стария славянски превод на <Евангелие>то. Направено е и сравнение с формите в гръцкия евангелски текст.; Проучването е посветено на някои проблеми, свързани с индикацията на <светогорската редакция> на <Псалтира>. Корпусът от включените в изследването ръкописи съдържа седем южнославянски ръкописа от късния XIII и от XIV в., които са сравнени с девет ръкописа, датирани от IX до ранния XIV в. и съдържащи по-ранна версия на текста на Псалтира.; Съпоставя се най-старият славянски текст на <Апостол>а в частта му, съдържаща Посланието на ап. Павел до ефесяните (5 гл., 19 стих), със съответстващия му <гръцки> оригинал, въз основа на следните използвани източници: 1. <стари славянски апостолски преписи> от XII-XIII в.; 2. две <критически> гръцки новозаветни <издания> - на Е. Нестле (1932) и на К. Аланд (1975); 3. разночетения на гръцкия текст, публикуван от архим. Амфилохий в изданието на <Карпинския апостол> от 1886 г.; 4. <Михановичевия глаголически откъс> от началото на XIII в. - цитиран в настоящото сравнително изследване като базисен църковнославянски текст. Съпоставката обхваща проучването както на лексикални, така и на граматически разночетения.; Текстологичните и правописните проучвания на кирилските ръкописи от XV-XVII в., съхранявани в Полша, показват наличието на южнославянско влияние при създаването им. Авторът класифицира <южнославянски>те <книжовни паметници>, оказали влияние при написването на тези ръкописи, в следните групи: първа група - най-ранните произведения на славянската литература с автори Климент Охридски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Презвитер Козма и др.; втора група - произведенията на средновековната сръбска литература; трета група - ръкописите, свързани с Търновската книжовна школа; четвърта група - ръкописите с легендарно или религиозно-мистично съдържание, произхождащи от южнославянския регион; пета група - книгите, чиито календари съдържат памети на южнославянски светци - Кирил, Методий и много други.; Цялостен преглед на изследванията върху <хърватските глаголически ръкописи>, осъществени в Хърватия след Втората световна война. Посочени са пълни данни за следните приноси във връзка с проучването на <глаголически>те ръкописи: новооткрити ръкописи, издания на цели ръкописи или на фрагменти от ръкописи, подготвени каталози и речници, нови изследвания.
Рецензия
uri
Илюстрации
Anica Nazor; Catherine Mary MacRobert; Dragica Malic; Jасмина Гркович-Меjджор; Александар Наумов; Вангелиjа Десподова; Димитриjе Е Стефанович; Лидиjа Славева
описание на тома
Предметна рубрика
Апостол - Преводи; Евангелие - Изборно евангелие; Евангелие - Преписи; Евангелие - Редакции; Кирило-методиевска традиция в Хърватско; Морфология на старобългарския език - Глаголна система; Охридска книжовна школа; Псалтир - Редакции; Хърватска глаголическа редакция
Колекции
„Проучаванье средньовековних jужнословенских рукописа“. Београд, 1995, Београд, 1995, Кирилометодикон - хранилище за дигитални ресурси, accessed 24 ноември 2024 г., https://repo.kmnc.bg/s/kmnc/item/40717