Кирилометодикон - хранилище за дигитални ресурси

Средновековният български владетел Титулатура и инсигнии

Кирилица

бълг.

2Б

Георги Петров Бакалов

С.

1995

с. 132-147.

Исторически етюди

5.2.

България; Византия

НБКМ / 609353

Библиогр., с. 258-269

Представлява втори раздел от втора глава на книгата: "Владетелската титулатура в <Първата българска държава>". Приемането на <християнство>то в средата на IX в. от Византия се разглежда като едно от най-крупните събития в историческото развитие на средновековна България. То предполага превеждане и приспособяване на византийската <канонично-правна книжнина> към потребностите на българското общество. Изследва се една от първите преведени книги - <Еклогата>, която спомага за утвърждаването на концепцията за божествения характер на владетелската власт. Не само първите <правни паметници>, преведени след <покръстване>то на българите, но и цялата преводна библейска, богослужебна и житиеписна литература, са ценен извор за изследване на византийското влияние върху <християнизация>та на българската държава и на начините за възприемане и адаптиране на византийските <термини> от страна на старобългарските книжовници. Фактът, че много често тези термини намират точния си славянобългарски еквивалент, е доказателство за стремежа на книжовниците да създадат и развият самобитна българска култура, освободена от прекомерното <византийско влияние>.

Георги Петров Бакалов

Българската държава и Кирило-Методиевото дело; Византийска литература - Преводи и влияние върху старобългарската литература през IX-XI в; Еклога