Кирилометодикон - хранилище за дигитални ресурси

Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.). Т. 1. Изследвания и текст

Кирилица

бълг.

2Б

София

1991

с. 113-129, 12 л.; с. 130-147.; с. 148-161.; с. 162-181.; с. 18-33.; с. 182-190.; с. 193-725.; с. 34-98.; с. 9-17.; с. 99-112.

1.1; 4.4; 5; 5.2.1; 5.2.1.2; 5.2.1.3; 5.2.1.5.1; 5.3; 5.3.1; 5.4.2.; 6.4.

България Bulgaria; Киев; Киевска Русия; Преслав

НБКМ / II 61489

Рез. на рус. и англ. ез; Рез. на рус.и англ. ез; С именен и тематичен показалец; Съдържа и: Списък на преписите от Симеоновия сборник; Рез. на рус. и англ. ез; Съдържа списък на <славянските и византийските ръкописи и надписи>, използвани в оригинал или по микрофилми; Рез. на рус. и англ. ез

<Палеографските особености на Изборника от 1073 г.> (по фототипното издание от 1983 г.) са разгледани в съпоставка с други <славянски кирилски паметници>, създадени между X и XIII в., както и с <византийски ръкописи>, възникнали след 787 г. (VII вселенски събор) и по времето на император Константин VII. Приложената съпоставителна таблица отразява данните на използваните в изследването паметници и спомага за обясняване на графическите и кодикологичните особености на Изборника. Палеографският преглед показва, че Изборника от 1073 г. е <кирилски паметник>, чиято графика представя стила на добре нормиран, нисък <кирилски устав>. От данните за писмото и кодикологията на ръкописа може да се заключи, че паметникът продължава традицията на старобългарските ръкописи и графити, като утвърждава тяхната по-ранна дата. Същевременно той е един от най-ранните паметници на <руското кирилско писмо>. Ръкописът носи и неизбежното влияние на византийския <маюскул> на епохата, преходна към <минускул>. Типологичното сходство с византийския маюскул, идващо от кирилски образци с по-свободно възприети графични форми, е преосмислено в Изборника. Естетизирането и нормирането на византийските заемки с оглед на кирилската азбучна система е проява на забележителните качества на руските книжовници.; Библиографията е изборна. Не отразява публикации, в които данни от <Симеоновия сборник> се привличат епизодично, учебна и научнопопулярна литература. Подредена е хронологично.; В резултат на цялостното изследване на <орнаментиката> на <Светославовия изборник от 1073 г.> и направените паралели с други паметници авторката достига до извода, че не само старобългарският превод - протограф за Светославовия изборник от 1073 г., - но и украсата на ръкописа са били създадени в <придворния скрипторий на цар Симеон>.; Данните от изследването на източнославянските езикови черти в <Изборника от 1073 г.> са отразени в два раздела: <историческа фонетика> и <историческа морфология>. Разглежданият материал дава възможност да се видят някои различия между <старобългарския и староруския език>. Авторката набляга на <източнославянизмите>, които са най-последователно представени в ръкописа. Предоставените примери са значими с оглед описанието на древната източнославянска фонетична и граматическа система. Налага се изводът, че разглеждан от фонетично и отчасти морфологично естество, Изборникът - 1073 г. не прави изключение от останалите стари <източнославянски ръкописи> от XI и началото на XII в.; Изследователката подчертава принадлежността на <Симеоновия сборник> към жанра на <антологиите>. Прави преглед на съдържанието на <Изборника от 1073 г.>, който е най-ранният препис от нестигналия до нас протограф. Спира се на някои различия в оценката на Изборника като литературен паметник. Голяма част от учените го определят като "<енциклопедичен сборник>". Други изследователи поставят под съмнение неговата енциклопедичност, като подчертават информационната ограниченост и липсата на изчерпателност в съдържанието му. Кл. Иванова изтъква, че тези различия се дължат на различния подход към паметника. Ако Изборникът се оценява според мястото му във <византийската литература>, то наистина е скромно. Като факт от старата <славянска литература> обаче той има голямо литературно и културно значение.; На първо място в студията са представени езиковите особености на <Похвалата за цар Симеон>, като произведение, възникнало в <Преславския книжовен център>. Изтъква се, че в езика на Похвалата е отразена <Преславската книжовна норма>, обогатила <Кирило-Методиевите традиции> с нови диалектни и литературни думи и синтактични конструкции. В лексикално отношение се наблюдава близост до езика на Йоан Екзарх, което потвърждава мнението на З. Хауптова и К. Куев, че Йоан Екзарх е възможният <автор на Похвалата>. По-нататък в изложението са анализирани най-важните повтарящи се особености на езика (морфология и синтаксис) на <Изборника от 1073 г.>, които имат значение при оценката на езиковата норма, мястото и времето на възникване на превода. Посочва се, че обща особеност на всички текстове на Изборника се явява последователната употреба на някои наречия, съюзни думи и съюзи, характерни за нормите на Преславската книжовна школа. Като се позовава на досегашните лексикални проучвания на Светославовия изборник от 1073 г., изследователката подкрепя твърдението, че и в лексикално отношение <преводът на Изборника 1073 г.> принадлежи на <преславската книжнина>. В края на студията са набелязани най-важните преводачески решения, застъпени в Изборника 1073 г., които имат отношение към принципите и преводаческата практика в <Кирило-Методиевите преводи> и по-широко - в старобългарските паметници. За превода на <Симеоновия сборник> е характерна приемствеността в <Кирило-Методиевата традиция> - явна е връзката му с най-ранната Кирило-Методиева книжнина и с литературата, създадена от <Кирило-Методиевите ученици в България>.; Подробният анализ на буквените и надредните знаци в <Изборника от 1073 г.> дава възможност за извежданe и систематизиране на общите черти и различията, наблюдавани в правописа на отделни негови части. В общите и последователно срещани правописни особености в ръкописа се откриват две групи: 1. Особености, за които книжовниците са имали образец в <кирилски старобългарски системи> и 2. Особености, които са били приети рано в <староруско книжовно средище> или средища, свързани с Киев. Наблюдаваните различия в правописа отразяват старобългарското многообразие на <правописни школи>. Общите черти пък свидетелстват за период на почти съвместна работа на <старобългарски и староруски книжовници>, а също така и за високо равнище на грамотност в първите <руски скриптории>. Изследователката обобщава, че както общите особености в правописа на целия Светославов изборник от 1073 г., така и наличното разнообразие от малки и големи разлики в отделните му части поставят важните въпроси за <старобългарския протограф>, за появата и промените на <староруската правописна норма>, за връзките на книжовниците от древния Киев със старобългарските книжовни средища и за организацията на <преписваческата дейност> през XI в.; Проследява се историята на превода и разпространението на <Симеоновия сборник>. Преведен през второто десетилетие на X в. по личната поръчка на цар Симеон, първоначално сборникът се съхранява в Преслав, а по-късно е изнесен от България в Киевска Русия. На руска почва е преписан през 1073 г. за киевския княз Светослав Ярославович. Светославовият препис засега е най-старият препис, с който науката разполага. Текстът му пази езиковите особености на своя български протограф. Той става родоначалник на много други преписи в староруската книжнина. Авторът представя 27 преписа от различно време: 24 - руски и 3 - сръбски. Едни от тях отразяват текста на преписа от 1073 г., други съдържат отделни статии, а трети са запазени като фрагменти. Големият брой на преписите е свидетелство за популярността на Симеонивия сборник, особено в старата руска литература.; Симеоновият сборник се разглежда като важно явление в развитието на <българската литература и култура от IX - X в.> От една страна, той дава силен тласък на литературната и философската мисъл в България през следващите векове, а от друга - получава широко разпространение в чуждите <славянски литератури>, най-вече в руската. Авторът посочва и някои важни обстоятелства, които свидетелстват за <българския произход на Симеоновия сборник>. Подчертава, че <енциклопедичният му характер> спомага за разширяване на културния кръгозор на българското общество.

фотокоп.

Ангелина Минчева; Боряна Велчева; Веселка Христова Желязкова, Веселка; Елена Коцева; Климентина Иванова; Куйо Куев; Лиляна Мавродинова; Петър Динеков; Румяна Павлова

Библиографии, кирило-методиевски; Византия и славяните; Кирило-методиевска традиция в Русия; Кирило-методиевска традиция сред източните славяни; Морфологичен развой на старобългарския език; Преславска книжовна школа; Преславска редакция на Кирило-Методиевите преводи; Симеонов сборник; Симеонов сборник - Изборник от 1073 г. - езикови особености; Симеонов сборник - Изборник от 1073 г. - палеография; Симеонов сборник - Изборник от 1073 г. - правопис; Симеонов сборник - Изборник от 1073 г. - украса; Симеонов сборник - издания; Симеонов сборник - Похвала за цар Симеон; Симеонов сборник - поява и разпространение; Симеонов сборник - превод; Симеонов сборник - преписи; Симеонов сборник - съдържание; Старобългарска литература - IX-X в.; Украса на старобългарските ръкописи; Фонетичен развой на старобългарския език