Кирило-Методиевски студии. Кн. 12

Елемент

Заглавие

Кирило-Методиевски студии. Кн. 12

Езикова група

Кирилица

Език на изданието

бълг.

Код на изданието

Автор

Редактор или друго лице с авторска отговорност

Местоиздаване, Издателство

София

Година на издаване

1999

Страници

с. 5-86, 32 л. : ил.; с. 87-152 : с ил.

Описание на серията

ISBN

Систематичен код

3.3.2; 4.3.1; 4.3.2; 4.3.3; 5.2.1; 5.2.3; 5.3.1

Годишнина

Съставител

Географски понятия

България Bulgaria; Мала Азия; Русия Киевска Русия; Хърватско

Сигнатура

КМНЦ

Име на изданието

Забележки

Библиогр. с. 142-145; Съдържа предговор от Лиляна Н. Мавродинова; Рез. на англ. ез

Анотации

В студията е представена <украсата на старобългарските ръкописи> от периода на <Първото българско царство> и приемствеността и продължението на определени традиции в украсата на ръкописите през XI век. В началото на публикацията се посочват особеностите на <украсата на глаголическите ръкописи>: <Асеманиево евангелие>, <Зографско евангелие>, <Рилски глаголически листове>, <Мариинско четириевангелие>, <Синайски евхологий>, <Синайски псалтир>, <Охридски глаголически листове>. Изтъква се влиянието на глаголическата украса върху редица <кирилски ръкописи>: <Савина книга>, <Листовете на Ундолски>, <Хилендарски листове>, <Супрасълски сборник>, <Енински апостол>, <Добромирово евангелие>. Като сумират успоредиците на украсата на нашите най-ранни глаголически и кирилски ръкописи, която е предимно графична, авторките достигат до извода, че преобладаващата част от образците на тази украса се намират в ръкописи от Мала Азия и се датират от IX-X век. Следващата част от студията е посветена на <кирилските ръкописи с живописна украса> от IX-X в. За тях можем да съдим по преписите, правени от български оригинали в Русия през XI-XII в., като <Остромирово евангелие>, <Мстиславово евангелие>, <Светославов сборник от 1073 г.> Проучването на украсата на най-ранните руски ръкописи потвърждава връзката им с пренесените от България старобългарски книги и в областта на илюстрацията. В последната част от изложението са представени <ръкописи с начална портретна миниатюра> на владетел.; Целта на изследването е да бъдат събрани и систематизирани данни от текстовете с <късна българска глаголица> и да се намери мястото им в развоя на българската книжнина. В началото на монографията Боряна Велчева обръща внимание на откритите в последните десетилетия откъси с <глаголица>, които хвърлят нова светлина върху развоя на най-ранното славянско писмо. Сред тях особено важни са новооткритите древни <глаголически пергаментни паметници> от Синайския манастир "Св. Екатерина": 28 листа от <Синайския евхологий>, 32 листа от <Синайския псалтир>, три неизвестни ръкописа с глаголица - <Синайски мисал С 5/N>, "<Псалтир на Димитър Олтарник>" С 3/N и "<Малък миней" С 4/N>. В следващата част от проучването авторката се спира на няколко откъса от ръкописи с <късна юсова глаголица>, чиито особености дават представа за българската глаголица от края на XI до началото на XIII в. Изследвана е глаголицата в следните паметници: <Боянски палимпсест>, късната <глаголица в Зографското евангелие>, <Зографски палимпсест>, <Синайски фрагмент>, добавената страница в <Киевски листове>, късната <глаголица в Асеманиевия кодекс>, <Лънтов октоих>. Монографията продължава с представяне на късната глаголица със "<среднобългарско смесване на носовките>", която се открива в отделни редове от: <Охридски апостол>, <Битолски триод>, <Шафариков триод>, <Кодов триоден фрагмент> (постен триод от библиотеката на БАН, ј 37, открит и публикуван от Хр. Кодов), <Болонски псалтир>, <Приписка на Даниил> в празничен миней от библиотеката на Зографския манастир ј 102. Специално внимание е отделено на взаимните влияния на <кирилицата и глаголицата> при съвместната употреба на двата вида писмо в някои български книжовни средища до XIII в. В изследването се разглеждат и най-важните особености на <ранната хърватска глаголица> с оглед на успоредиците с късната българска глаголица. Обект на проучване са следните ранни хърватски глаголически ръкописи: <Гръшковичев апостол>, <Михановичев апостол>, <Виенски листове>. Б. Велчева обобщава, че ранните хърватски глаголически паметници, запазени като откъси от XII и началото на XIII в., имат някои общи графически и правописни черти, които намират успоредици в късната българска глаголица от същото време. След първата половина на XIII в. в българските книжовни средища глаголицата бива напълно изместена от кирилицата, а в Хърватско започва нов етап от развоя на глаголицата

Рецензия

uri

Илюстрации

Боряна Велчева; Вера Иванова-Мавродинова; Лиляна Н. Мавродинова

описание на тома

Предметна рубрика

Глаголица - късна българска глаголица; Глаголица - паметници; Глаголица - ранна хърватска глаголица; Добромирово евангелие - украса; Енински апостол - украса; Зографско евангелие - украса; Листове на Ундолски - украса; Мариинско евангелие - украса; Мстиславово евангелие - украса; Остромирово евангелие - украса; Охридски глаголически листове - украса; Рилски глаголически листове - украса; Савина книга - украса; Симеонов сборник - украса; Синайски евхологий - украса; Синайски псалтир - украса; Супрасълски сборник - украса; Украса на старобългарските ръкописи; Хилендарски листове - украса

Колекции

„Кирило-Методиевски студии. Кн. 12“. София, 1999, София, 1999, Кирилометодикон - хранилище за дигитални ресурси, accessed 17 април 2024 г., https://repo.kmnc.bg/s/kmnc/item/40521