Кирилометодикон - хранилище за дигитални ресурси

Старобългарският превод на Стария Завет The Old Bulgarian translation of the Old Testament

Кирилица

бълг.

1К

Под общата ред. и с въведение от Светлина Николова

София БАН. КМНЦ

1998

3.4.3; 5.2.1.5.1

Москва; Санкт Петербург

КМНЦ

Книгата е замислена като поредица от научни издания на българските средновековни <небогослужебни текстове> на <Стария Завет>.

Розалин Костов Влог в европейската съкровищница България прес III 15 юни-15 юли 1999 6 (20) с. 4 НБКМ / В 8884; Татяна Славова Старобългарският превод на книгите от Стария Завет - едно ново начало Palaeobulgarica XXIV 2000 1 с. 112-116 0204-4021 НБКМ / А 17411; КМНЦ

Т. 1 Книга на Дванадесетте пророци с тълкования Румяна Златанова; Въвед. Светлина Николова 1998 XXXVII, 612 с., 12 с. : сн. 954-9787-01-Х Във въведението към замислената научна поредица от издания, публикувано в настоящия първи том под заглавие "Проблемът за издаването на небогослужебните български средновековни текстове на Стария Завет" (с. IX-XXXVII), Светлина Николова изяснява критериите, въз основа на които би следвало да се осъществи изборът кои старозаветни текстове ще бъдат публикувани и как ще бъдат издадени. Според авторката на настоящия етап от развитие на <библейската текстология> най-доброто решение е да се подготвят издания от <дипломатически тип>, а в по-далечно бъдеще да се пристъпи към <критически издания> на старозаветните текстове. Текстът на съхранения ранен среднобългарски кодекс от XIV в. - F. I. 461, Руската национална библиотека в Санкт Петербург - е представителен за среднобългарската традиция и ще бъде използван като основен в дипломатическото издание. Началото на научната поредица "<Старобългарският превод на Стария Завет>" е трудът на Румяна Златанова. "<Книга на Дванадесетте пророци с тълкования>" е научно изследване на старобългарския превод на Книгата на Дванадесетте пророци, в което е приложен комплексен метод на работа - от гледна точка на езика и текстологията, кодикологията и палеографията. Том първи се състои от: увод, издание на текста, гръцко-български <речник-индекс>, списък на имената с гръцко съответствие, показалец на словоформите в ръкопис F. I. 461, обратен словник, резюме на бълг., нем. и англ. ез. В увода старозаветната книга се разглежда в нейните три версии - паримейна, пълна и тълковна. <Паримейната версия> е представена, като на текстологично изследване е подложена <Книгата на пророк Иона>, единствено измежду всички други включена още от Кирил в състава на <Паримейника> в пълния й обем. Потвърждава се известното в науката становище за единен първоначален превод, съхранен и в най-ранните славянски паримейници, и в <бревиарите>. Въз основа на привлечените <хърватски глаголически бревиари> и <мисали> е извършено количествено сравнение на структурата на текста по гръцка (респ. по латинска) основа. Установява се, че четивата, преведени от гръцки образци, в които може да се търси кириловско или <кирило-методиевско наследство>, съставляват 41 от пълния състав на Книгата на Дванадесетте пророци. Р. Златанова обобщава, че сведението на Методиевия житиеписец за цялостен негов <превод на Библията> не се потвърждава, и отбелязва, че преведените от гръцки хърватски глаголически апографи само частично изясняват въпроса за първоначалния <Методиев превод> на Книгата на Дванадесетте пророци. Третата версия на Книгата на малките пророци - <пълна с тълкования> - Р. Златанова представя с осем славянски ръкописа от XIV-XVIII в. Отчитайки предходните научни изследвания върху славянските преводи на <Библията>, и най-вече тези на Н. Туницки, авторката също отнася старобългарската версия на Книгата на Дванадесетте пророци с тълкования към времето на цар Симеон. Двата среднобългарски апографа - <F. I. 461 от Руската национална библиотека в Санкт Петербург (XIV в.)> и <ь 507 от сбирката на П. Щукин в Държавния исторически музей в Москва (1475 г.)>, - представители на третата версия от времето на цар Симеон, са обект на детайлно проучване - кодикологично и палеографско, графемен анализ, описание на писмото, украсата и правописа. Книгата на Дванадесетте пророци е обнародвана по текста на посочените два среднобългарски преписа: апографът от XIV в. като основен, а апографът от 1475 г. - под формата на <разночетения> в критическия апарат.

Книга на Дванадесетте пророци - издания; Книга на Дванадесетте пророци - преводи; Книга на пророк Иона - текстология; Преводи на Кирил и Методий - Пророчески книги; Преславска редакция на Кирило-Методиевите преводи; Старобългарски превод на Библията - издания