Кирилометодикон - хранилище за дигитални ресурси

Светите Климент и Наум Охридски и придонесот на Охридскиот духовен центар за словенската просвета и култура

Кирилица; Латиница

бълг.; макед.; пол.; хърв.

2Б

Скопjе

1995

с. 115-119.; с. 121-127.; с. 129-139.; с. 143-152.; с. 163-168.; с. 169-174.; с. 17-29.; с. 175-202; с. 203-211.; с. 213-221; с. 255-259.; с. 261-271.; с. 273-277.; с. 279-292.; с. 293-304.; с. 305-310.; с. 31-43.; с. 311-316.; с. 317-335.; с. 337-344.; с. 47-51.; с. 53-62.; с. 63-73.; с. 7-8.; с. 75-86; с. 87-91.; с. 9-13.; с. 93-97.; с. 99-113.; с.159-162.; с.245-254.

9989-649-16-2

1.2.1.; 2.1.; 2.2; 2.3; 3.2.1.; 3.5.; 4.3.1.; 4.4.; 5.1.; 5.2.; 5.4.3.; 5.5.1.2.; 5.5.1.3.; 5.5.1.3.1.; 5.5.1.3.1.2.; 5.5.1.3.2.; 5.5.2.1.; 5.5.2.2.; 6.3.; 7.; 8.; 8.3.; 8.5.

Македония; Брегалница; Велика Моравия; Кутмичевица; Македония; Молдавия; Охрид; Рим; Скопие; Трансилвания; Украйна; Унгария

НБКМ / РДЦ С 25 к

Библиогр. с. 67-68; Рез. на фр. ез; Приложение: <Pontificio Instituto Orientale> - Roma. <Ms. Slavo 26>. <Торжественник триодный - XVII>; Литература, с. 173-174; Рез. на англ. ез; Приложение: Карта на долината на Брегалница со позначаjните археолошки локалитети; Рез. на англ. ез; Рез. на англ. ез; Рез. на макед. ез; Рез. на фр. ез; Рез. на чеш. ез; Съдържа факс. изд. на "<Служба за св. Наум Охридски>" - препис от 1890 г., превод на Калистрат Зографски, с. 182-202; Рез. на англ. ез; Съдържа четири приложения; Рез. на макед. ез

"<Похвално слово за св. Кирил>" от Климент Охридски е представено в <хърватската глаголическа книжнина> само в <бревиар>а на Мавро от XV в. в <служба>та в чест на св. Кирил и Методий. В направения лингвистичен анализ на текста на <хърватски>я глаголическия препис в Мавровия бревиар той е съпоставен с текстовете на два други преписа - сръбски и руски.; Авторите отбелязват, че сред най-интересните ръкописи в P. I. O. е <хомилиар> от първата половина на XVII в., съдържащ 10 <слова>, свързани в научната традиция с творчеството на Климент Охридски. Ръкопис Slavo 26 е руски <триоден тържественик>, датиращ от първите две десетилетия на XVII в. Съдържа 92 слова. Пет слова, означени в ръкописа като Златоустови, принадлежат към Климентовия цикъл от постни <поучения> за неделите на Четиридесетница. Освен това са поместени Климентовите "Похвално слово за Възкресение Лазарово", "Поучение за Велики четвъртък", "Поучение за светите тайни", "Слово за Пасха", "Поучение за поста". Макар и сравнително късни, преписите на Климентови слова в триодния <панегирик> от библиотеката на P. I. O. обогатяват представата за разпространението на неговото творчество и са ценен материал за текстологическа работа върху него.; Авторката приема, че <епархията на Климент Охридски> е била в областта на р. Брегалница. Тази област става един от големите църковни и просветни центрове в Македония.; Авторката разглежда <Службата за св. Наум Охридски> с оглед изясняване на проблема за мястото, където богослужебната прослава за св. Наум е имала най-силни традиции през Средновековието. Посочва всички налични днес изворови гръцки и славянски материали, съдържащи неопровержими данни в полза на твърдението, че през Средновековието Охрид и <Охридската архиепископия> са били център на богослужебната прослава на Наум. По- нататък в изложението се спира върху някои от причините за това и завършва с констатацията, че и до днес разглежданите средновековни <църковни песнопения> са сред малкото източници, изграждащи представата за живота и делото на изтъкнатия <Кирило-Методиев ученик>.; Авторът разглежда <гръцките жития и служби>, посветени на <св. Седмочисленици>, Климент Охридски и Наум Охридски, и включени в <Мосхополското издание от 1741/42 г.>, като ценни <извори> за живота и дейността на Наум Охридски. Проучени са: Проложното житие на св. Наум (Второ гръцко житие на Наум); Службата за Наум Охридски; Службата за Климент Охридски; Службата за св. Седмочисленици.; Авторът разглежда делото на Климент Охридски в Кутмичевица и създаването на Охридската книжовна школа като продължение на Брегалнишката мисия на Константин-Кирил Философ.; Авторът се спира на разликите между "<Житие на 40-те мъченици>" (текст ј 5 от <Супрасълския сборник>) и двете <похвални слова>: гръцкият текст от св. Василий ( ј 6 от Супрасълския сборник) и оригиналното слово на св. Климент Охридски. Подробният анализ на "Похвално слово за 40-те мъченици" от Василий Велики и "<Похвално слово за св. 40 мъченици>" от Климент Охридски показва, че творбата на Климент Охридски е самостоятелно, оригинално и независимо от текста на Василий Велики произведение - налице е съществена разлика в съдържанието им, акцентите в двете творби са различни. Анализирани са лексикалните и стилистичните различия между текстовете.; Включва: Поздравна реч на претседателот на МАНУ, акад. Ксенте Богоев, с. 9-10; Поздравен збор на митрополитот Тимотеj, с. 11-12; Поздравен збор на Благоjа Силjаноски, претседател на Собранието на Општина Охрид, с. 13.; Двете славянски <жития на Наум Охридски> са разгледани като главни <извори> за неговата биография.; Изложението дава обобщена представа за творческата дейност на двамата най-видни представители на <Охридската химнографска школа> - Климент Охридски и Наум Охридски, - както и на техните ученици - продължители на <химнографската традиция> в Охридския духовен център. Изтъква се, че Климент Охридски е автор на литургически текстове от състава на най-значимите <химнографски сборници>: <триод>, <миней> и <октоих>. Внимание е отделено и на химнографското творчество на Наум Охридски.; Изследван е слоят от <германизми>, навлезли в славянските <богослужебни книги> по време на <Кирило-Методиевата мисия> във Велика Моравия. Германизмите са една от по-архаичните основни съставки на лексикалния фонд на всички стари славянски ръкописи. Те органически се сливат с останалите <лексеми> в славянското ръкописно наследство и се превръщат в част от старославянската <езикова норма>.; Изследването на четири новооткрити славянски ръкописа от края на XIX и началото на XX в., в които са застъпени гръцката <служба>, <акатист> и <молитва> за св. Наум Охридски, завършва с обобщението, че въпреки относително големия брой преписи на Службата за Наум Охридски, култът към него в Македония е най-ясно изразен през XIX и първата половина на XX в.; Изтъква се значимостта на ръкополагането на Климент Охридски за <пръв славянски епископ>. Обект на внимание е <учителстването на Наум Охридски> в Кутмичевица, както и на съвместната дейност на св. Климент и св. Наум при оформянето на кръга от <богослужебни книги> в <Охридския книжовен център>.; Като се позовава на съществуващите изворови сведения за живота и делото на Кирил, Методий и техните ученици, авторът достига до извода, че Климент е бил ръкоположен за <епископ> още по време на <Моравската мисия>. Това е станало в Рим, където е бил заедно с Кирил и Методий.; Лингвистична интерпретация на мястото на <Охридската писмена традиция> в южнославянските и източнославянските <редакции на старобългарския език>. Проучват се характерните черти на Охридската писмена традиция в ръкописи, възникнали на територията на Македония, Унгария, Трансилвания, Молдавия и Украйна.; Обект на настоящото изследване е <релефната икона> в църквата "Св. Богородица Перивлептос" ("Св. Климент") в Охрид. Отразен е приносът на видни изследователи - изкуствоведи, чиито проучвания и анализи върху старобългарското изкуство имат отношение към релефната икона. Засегнат е и въпросът за датировката, като са представени различни мнения на учени. Самата авторка датира <икона>та към края на XIII - началото на XIV в.; Поздравление към участниците в научния форум.; Предмет на проучването е <култ>ът към Климент и Наум Охридски в <народното творчество>. В народната традиция намира отражение многостранната им дейност, свързана със създаването и развитието на славянската култура.; Предмет на публикацията е <старославянският превод> на молитвата "<Отче наш>" в сравнение с гръцкия оригинал. Като база за сравнение са използвани и преводите на други славянски езици и на някои неславянски.; Представени са македонски народни <легенди> и <предания>, в които се прославя делото на <славянските първоучители> и на техните <ученици>.; Представени са нови археологически данни за историята на <Брегалнишката епископия> през X в.; Представени са областите в Македония, в които учителстват Климент и Наум. Изтъква се успешната им <просветна дейност> там, която намира подкрепа сред местното население.; Приносът на Климент Охридски и на Наум Охридски за развитието на славянската литература и култура на територията на Македония.; Присъствието на <образи>те на Климент Охридски и Наум Охридски в <изобразително>то изкуство на Македония и на Охридската архиепископия е представено от автора като част от <култ>а към учениците на славянските първоучители в този регион.; Проследява се варирането на синонимни архаични и по-нови формални граматични средства в системата на <глаголните форми> на <Григоровичевия паримейник>.; Съдържа биографични данни за Климент Охридски, свързани с времето, когато той е ръкоположен за <епископ>. Представени са различни хипотези за местоположението на <Климентовата епархия>.; Тема на публикацията е съхраняването на <кирило-методиевската традиция> по <македонските земи>. Авторката подчертава приноса на Кирил и Методий и на учениците им Климент Охридски и Наум Охридски за развитието на литературата и културата в посочения регион, което обяснява и култа към тях там, намерил отражение в редица произведения на литературата (поезията), изкуството и науката.; Успоредно се разглеждат текстовете на Пространното <житие на Методий> и <Похвалното слово за Кирил и Методий>, приписвани на Климент Охридски. Интересът на авторката е провокиран от присъствието и в двата текста на <цитати>, които насочват към сцени от <Стария и Новия завет>. Анализът на цитатите от <Библията> показва идентичност между двата текста по отношение на броя и местата на най-честата им употреба.; Целта на изследването е да се проучи мястото на текста на молитвата "<Отче наш>" между паралелните новозаветни текстове от старите славянски паметници (X-XI в.). Авторът използва следните източници: фототипното издание на Йоанис К. Тарнанидис - Tarnanidis, Joannis C. The Slavonic Manuscripts discovered in 1975 at St. Catherines Monastery on Mount Sinai. Thessaloniki, 1988, p. 87-91, 249-281; издания на седем ръкописа от X-XI в.: Зографско евангелие, Мариинско евангелие, Асеманиево евангелие, Савина книга, <Остромирово евангелие>, <Архангелско евангелие>, <Мстиславово евангелие>. В основата на публикацията е залегнало проучването на новооткрита част от Синайския псалтир (J. C. Tarnanidis, 1988), в която на първо място се чете молитвата "Отче наш". След като дава текста на молитвата в Синайския псалтир в кирилска транслитерация, авторът сравнява отделни форми от този текст с техните варианти в разглежданите седем <стари славянски паметници>. Достига до извода, че в Синайския псалтир присъства много стар текст на молитвата "Отче наш", който се употребява в Моравия по време на <Кирило-Методиевата мисия>. Той е най-близък до текста на тази молитва в Остромировото евангелие.; Целта на изследването е чрез лингвистична и църковно-правна интерпретация на термините, с които са назовавали Наум Охридски - <презвитер>, <учител>, <мних> и техните синоними, да се спомогне за уточняването на някои моменти от живота и дейността му, както и да се определи къде и кои от тези <термини> се употребяват на Балканите по неговото време.; Честването на <празника на славянските просветители> Кирил и Методий и на техните ученици и следовници Климент Охридски, Наум Охридски и другите <Седмочисленици> в македонските земи през XIX век.

с ил.

Antonija Zaradija Kis; Ewa Luszczynska; Leszek Moszynski; Аксиния Джурова; Александар Траjановски; Блага Алексова; Блаже Ристовски; Бранко Панов; Вангелиjа Десподова; Вера Стоjчевска-Антик; Горги Поп-Атанасов; Димитар Пандев; Добрила Миловска; Збигньев Голомб; Зденка Рибарова; Зое Личеноска; Илиjа Велев; Кирил Траjковски; Красимир Станчев; Красимира Илиевска; митрополит Тимотеj; Михаjло Георгиевски; Петар Хр Илиевски; Светлина Николова; Тадеуш Василевски; Танас Вражиновски; Томе Саздов; Франтишек Вацлав Мареш; Христо Меловски; Цветан Грозданов

Асеманиево евангелие; Библейски цитати; Българската църква и Кирило-Методиевото дело; Второ славянско житие на Наум Охридски; Германизми в старобългарския език; Зографско евангелие; Кирил и Методий във фолклора; Кирило-методиевска традиция в България; Кирило-методиевска традиция в Русия; Кирило-методиевска традиция в Хърватско; Климент Охридски - Епархия; Климент Охридски - Просветна дейност; Климент Охридски - Църковен сан; Климент Охридски - Църковно-организаторска дейност; Климент Охридски в изобразителното изкуство - Икони; Климент Охридски в изобразителното изкуство - Стенописи; Климент Охридски във фолклора; Кратко гръцко житие на Наум Охридски; Мариинско евангелие; Моравска кирило-методиевска книжовна школа; Наум Охридски - Църковно-организаторска, просветна и книжовна дейност; Наум Охридски в изобразителното изкуство; Наум Охридски във фолклора; Охридска архиепископия; Охридска книжовна школа; Оценка на Кирило-Методиевото дело; Паримейник - преписи; Поучение за Велики четвъртък от Климент Охридски; Поучение за поста, в сряда на Сиропустната седмица от Климент Охридски; Поучение за пречистите тайни - към желаещите да се причестят от Климент Охридски; Похвално слово за Възкресение Лазарово от Климент Охридски; Похвално слово за Кирил и Методий от Климент Охридски; Похвално слово за Кирил Философ от Климент Охридски; Похвално слово за св. 40 мъченици от Климент Охридски; Празникът на Кирил и Методий и на техните ученици; Пространно житие на Методий - Текстологически проучвания; Първо славянско житие на Наум Охридски; Савина книга; Св. Седмочисленици - Извори; Синайски псалтир; Слово за Пасха от Климент Охридски; Служби за Климент Охридски, гръцки; Служби за Наум Охридски, гръцки; Служби за св. Седмочисленици, гръцки; Химнография, старобългарска - IX-X в.; Хърватски глаголически служби за Кирил и Методий; Цикъл от постни поучения за неделите на Четиридесетница от Климент Охридски; Църква "Св. Климент" ("Св. Богородица Перивлептос") в Охрид - Изображения; Честване на паметта на Кирил и Методий и техните ученици в църквата; Юбилейни тържества и научни форуми