Кирилометодикон - хранилище за дигитални ресурси

Синаксарните четива в ранните славянски евангелски ръкописи

Кирилица

бълг.

2С

Екатерина Дограмаджиева

2000

с. 3-40.

0204-4021

4.3.1.; 5.2.1; 5.2.2; 5.3.1

XXIV

КМНЦ; НБКМ / А 17411; НБКМ / РДЦ А 17411

Palaeobulgarica

Библиогр. с. 39-40; Рез. на англ. ез; Приложения: Таблица 1: Синаксарни четива в календарен ред след Пасха; Таблица 2: Синаксарни четива по Евангелисти; Списък на проучените ръкописи; Цитирана библиография, с. 39-40; Рез. на англ. ез

В публикацията е проучен първият етап от развоя на <славянската евангелска книга> - X-XIV в., когато богослужебната практика се определя от Студийския устав. Анализирани са 86 ръкописа, български, сръбски и руски преписи от X до XIV в. Списък на проучените ръкописи с археографски и библиографски данни е поместен в края на публикацията. С оглед на типа <Синаксар> проучените ръкописи са: <кратки апракоси>, <пълни апракоси>, <четириевангелия с пълноапракосен календар>, <апракоси без данни за типа календар>, <четириевангелия без данни за типа календар>. Приложени са и две таблици: Таблица 1 - <Синаксарни четива> в календарен ред след <Пасха> и Таблица 2 - Синаксарни четива по <евангелисти>. Авторката установява два основни типа различия в четивата за един и същи календарен ден. Обобщава, че четивата в ранния <славянски Синаксар> са унифицирани частично. Унификацията обхваща главно цикъла след Пасха, съботните и неделните дни на останалите цикли и утринните възкресни <евангелия>, т.е. най-ранно определените за <богослужение> евангелски четива. Авторката установява и два типа повторения на едно и също четиво или негов вариант за две или повече синаксарни дати; В статията е проучен първият етап от развоя на славянската евангелска книга - X-XIV в., когато богослужебната практика се определя от <Студийски>я <устав>. Анализирани са 86 ръкописа, български, сръбски и руски преписи от X до XIV в. с Амониеви глави. Авторката обобщава, че четивата в ранния славянски <Синаксар> са унифицирани частично. Унификацията обхваща главно цикъла след Пасха, съботните и неделните дни на останалите цикли и Утринните възкресни <евангелия>, т. е. най-ранно определените за богослужение <евангелски четива>. По-късно въведените в <богослужение>то <перикопи> са подлежали по-лесно на промени и замени, но по-ограничена е била възможността да се сменя изцяло четивото. Значително по-често са се изменяли параметрите на перикопите, като се е запазвало четивото по същество. Изборът на четивата за подвижния <календар> е обусловен от богословското им съдържание, но същевременно е подчинен и на определени структурни правила. В рамките на тези структурни правила се срещат случаи, при които едно и също четиво или негов вариант се използва за две или повече синаксарни дати

Евангелие - преписи; Евангелие - синаксар; Календар