Кирилометодикон - хранилище за дигитални ресурси

Медиевистични изследвания Материали от IV младежка медиевистична конференция - Шумен, 1-3. XII. 1994 г

Кирилица

бълг.; рус.

2Б

Шумен

1996

с. 119-128.; с. 141-148.; с. 149-159.; с. 160-167.; с. 168-180.; с. 181-200.; с. 201-212.; с. 213-222.; с. 223-239.; с. 282-293; с. 294-302.; с. 53-57.; с. 58-66.; с. 67-73.; с. 74-86.; с. 98-105.

954-577-024-4

1.2.1; 2.2; 4.1; 4.3.4; 4.4; 5.1; 5.2; 5.2.1; 5.2.1.2; 5.2.1.4.1; 5.2.1.4.3; 5.2.1.4.4; 5.2.1.4.5; 5.2.1.4.6; 5.2.2; 5.3.1

България Bulgaria; Византия Byzantium; Киевска Русия Русия; Новгород; Преслав Велики Преслав; Шумен

НБКМ / 613909

С план - скица на манастира; С таблици; Съдържа приложения ј 1 и ј 2 (текст-посредник)

Авторката доказва, че "<Учението за числата>" е българско съчинение от края на IX или началото на X в., което е било преписано от Кирик в Новгород през 1136 г. Към подобен извод насочват езиковите особености на най-ранния запазен препис - <Погодинския препис>, който макар и от XVI в. съдържа фонетико-морфологичните белези, присъщи на най-ранните паметници на <руската редакция на старобългарския език>; Авторката се спира на обстоятелствата около възникването на съчинението на Константин Костенечки "<Разяснено изложение за буквите>" и на правописно-езиковите проблеми и идеи, изложени в него, които намират приложение в <ръкописната традиция сред южните славяни>.; Авторът проучва свидетелства за ранни неофициални <писмени контакти между България и Киевска Русия> преди приемане на християнството от русите.; Анализът на <художествените особености> на творбата и на <философско-богословските възгледи> в нея предоставя необходимите аргументи в полза на твърдението, че словото може да се причисли към <творчеството на Йоан Екзарх>.; Заключението на авторката е - няма достатъчно основания да се приеме за оправдано предположението, че източниците на "<Сказание о преложении книг>" в "<Повесть временных лет>" са от чешки произход.; Засилената употреба на елови причастия в езика на "<Учително евангелие>" говори за съзнателно въвеждане в нормативната система на старобългарския книжовен език на ново явление. С това списъкът на езиково-стилните предпочитания на Константин Преславски и изобщо на <плисковско-преславската книжнина> се обогатява с още една особеност.; Изследване върху антологиите тип "флорилегий", чийто състав е композиран във Византия през VII - VIII в. Като се позовава на непроучена част от <Хилендарския сборник> (XIII - XIV в.), съдържаща <ексцерпти> от различни автори, А. Милтенова очертава две линии в разпространението на този тип <композиции> сред <южните славяни> през XIII - XIV в. От една страна, достигналите до нас ръкописи от втората половина на XIII и началото на XIV в. отразяват ранен превод на текста от времето на <Първата българска държава>. От друга страна, към средата на XIV в. се създава нов <превод> на същия състав от близък по съдържание <гръцки източник>. Този превод намира разпространение в среднобългарските ръкописи. Авторката обобщава, че в <среднобългарските ръкописи> е налице актуализиране на ранните състави от ексцерпти в нов превод, причините за което се коренят в идейните литературни тенденции на XIV в.; Изследвани са лингвистичните механизми, чрез които славяните заимстват <тюркската лексика>, адаптирайки я към всички нива на своя език.; Изследвани са четири <поучителни слова на Петър Черноризец>.; Наблюдения върху езиковите и текстологичните особености на <съчиненията от Климент Охридски>, включени в <Марияпоченския сборник>, сойто се съхранява в отдела за славянски ръкописи и старопечатни книги на библиотеката на Дереценския университет "Лайош Кошут" с шифър MS 106 / 17.; Представени са три нива на проучване на <минеите> като част от цялостен проект за <методика на проучване> на <химнографския материал>.; Проблемът за установяване на <архетипния текст> на една творба, която съществува във вид на различни несъвместими <хипархетипни текстове>.; Публикацията е посветена на <манастира> около <Кръглата (Златната) църква> в Преслав. Разглежда се неговото местоположение, архитектура, украса, епиграфски материали.; Разглежда <старобългарската темпорална система> като наследник на <праславянската глаголна система>.; Разчитане и тълкувание на <надписа>.; Текстологическо изследване на трансмисията на "<За буквите>" от Черноризец Храбър, насочено към една от най-късните групи преписи на съчинението - група "N" от стемата на Алда Джамбелука - Коссова. Авторките проявяват интерес към белези, присъщи на по-ранна епоха, въпреки че група "N" обединява късни преписи - <руска редакция> от XVII - XVIII в. Преписите са изследвани на три нива - ортография; граматика и лексика; семантика, риторика и прагматика.

с ил.

Андрей Бояджиев; Анисава Милтенова; Анна-Мария Тотоманова; Антоанета Делева; Грета Стоянова; Десислава Атанасова; Емилия Гергова; Ирина Болчева; Мария Тихова; Николай Николов; Нина Шойлева; Павел Георгиев; Таня Иванова; Татяна Славова; Тотю Тотев; Уилям Федер; Цанко Цанев; Цветанка Янакиева

Библейски цитати; Епиграфика, старобългарска; За буквите от Черноризец Храбър - преписи; За буквите от Черноризец Храбър - текстология; Кирило-методиевска традиция в Русия; Кирило-методиевска традиция в славянския свят; Кирило-методиевска традиция в Сърбия; Кирило-методиевска традиция сред южните славяни; Кръгла църква в Преслав; Манастири в Преслав; Морфологичен развой на старобългарския език; Надписи, кирилски; Поучителни слова на Петър Черноризец; Предкирило-методиевска писменост; Преславска книжовна школа; Разяснено изложение за буквите на Константин Костенечки; Руска редакция на старобългарския език; Сборници - Марияпоченски сборник; Сборници - Хилендарски сборник; Сказание о преложении книг в Повесть временных лет - произход; Слово за слизането на Св. Дух - авторство; Слово за слизането на Св. Дух - философско-богословски възгледи; Слово за слизането на Св. Дух - художествени особености; Творчество на Климент Охридски; Учението за числата - преписи; Учително евангелие на Константин Преславски - езикови особености